Тодор Арнаудов - Ада

— Формата е важна, но съдържанието е два пъти повече. — изстреля Ана и се втренчи в очите на Емил, който се бе взрял в нейните. Тя се спря. Той също.

— Безсмислено е да пускаш искри на кибритлия. — посъветва Пешо, отпи глътка от газираната напитка и остави чашата до сметалката „Радка“, модел 6699; чудото на техниката, по времето на своята младост, сега бе реликва от първото поколение на своя вид изчислителни устройства; под отворения му капак се виждаха редици с платки, по които, на гъсто, бяха набодени транзистори, диоди, резистори, кондензатори и феромагнитни пръстени.

— Голяма работа като са ни отрязали за 19-ти път. — каза невъзмутимо Тошо, докато се взираше в разпънатия на масата вестник и четеше за новата игра на глаголарска къща „Пирин“: „Рай“. — Ще впрегнем сметачището и всички машини, с които разполагаме, и ще подкараме някак си „Рай“.

— Новото творение на „Пирин“? Хе-хе, всичките ни сметачи, взети заедно, не могат да се изравнят с един-единствен Петак четвърти по бързодействие; да не говорим за изобразяващите ускорители…

— Затова ще пренапишем „Рай“ от начало до край. Ще подобрим глаголния строеж, предлозите, връзките; ако трябва ще направим цялата игра наново. Колко му е? Много глаголица, малко опростявания в алгоритмите и ще смъкнем изискванията девет-десет пъти.

— Мен не ме търси за тая работа.

— Що бе, после и ти ще играеш?

— Стигат ми и по-прости игри. — заяви Пешо и изгълта остатъка в чашата си. — Очертанията са достатъчни, за да разпознаеш обема на телата. — каза той, докато наливаше ново количество червеникаво-кафява напитка. — Да има повече цветове и оттенъци е по-приятно, но е много скъпо откъм количество изчисления и памет, при положение че основното, което възприемаме, са само границите между фигурите.

— Това е ясно. Удоволствието обаче е в правенето на нещата с върхово качество съобразно възможностите на машината. Защо да играеш на първобитно насечено контурно рисуване, като можеш да се наслаждаваш на нещо по-реалистично и плавно, само ако вложиш малко повече труд?

— Защото съм стар за игри.

— Стига глупости? И така да е: ти няма да играеш НА нея, а СЪС нея.

— Не съм в настроение. — Пешо отпи още една глътка и чашата остана почти празна.

Колегата вдигна глава от вестника и зърна книгата, която Пешо си бе пренесъл от стаята при бай Гошо.

— Какво четеш?

Пешо преглътна последното съдържание на чашата и подаде тухлата на Тошо, който я разгърна и прехвърли съдържанието й.

— За пръв път ли ти е? — „Алгоритми за свръхпаралелни изчисления с взаимни преходи през цикличните преобразования“.

Пешо поклати виновно глава, докато пълнеше изпразнената си чаша.

— Тогава ще участваш в другите части на задачата. Кой е писал подражателя на Петак четири, който използваме сега?

— Не съм аз. Митака и Иван го доправиха от един по-стар, когато теб още те нямаше на тоя свят. И те си падат малко луди глави…

— Знам. Добре ли са го направили? Мисля да го прегледам.

— Хвърлял съм му някой-друг поглед. Не е съвсем свестен. Бързаха да го съберат колкото да тръгне, но после им омръзна и го зарязаха недоусъвършенстван.

— Ще се включиш ли тук? Правил ли си подражатели?

— Абе да, тук може и да помогна. Имам малко опит от едно време, когато нямаше какво друго да правя.

Пешо изгълта една трета от течността в чашата.

— Завърши ли „Радка“-та? — полюбопитства Тошо, като забеляза поялника покрай сметалката и че от основните платки на машината израстват няколко ивици с проводници, които влизат в отворена стъклокерамична кутия с по-съвременни платки, по които се мяркат и интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция.

— Преди малко я бях оставил включена, да видя колко цикъла ще успее да извърти без грешка, а бай Гошо ме сгълча, че пак съм я бил забравил да работи на вятъра… Иначе стана. Вече може да се управлява отвън и да връща резултата на външна изчислителна машина, а не само на екрана и върху печатача.

— Хе-хе, и нея ще я навържем към мрежата, за да помогне в изчисляването на „Рай“…

— Ще се върне. — процеди през зъби шерифът, прехвърли пурата в другия ъгъл на устата си и потупа с длан бъчвата. — Не може да изостави бъчва с джин. — допълни той и се огледа, за да се увери, че от покривите на публичния дом, наричан „Кръчма“, банката и една друга дървена постройка дебнат въоръжени мъже с прашни бомбета, кърпи на устите и непогрешимо точни мерници.