Тодор Арнаудов - Ада

Навсякъде бе отбелязано само: „4 — 16 Хц“, „7 — 19 Хц“, „3 — 10 Хц“ и други подобни.

Мъжагата застина, приведен над чудноватите машини, и се съвзе чак след двайсет и четири секунди и сто и деветнайсет хилядни.

„Честотата на неизвестната машина е от 3 до 19 херца, а светлинните лазери работят на терахерци? Що за лазери ще са тези!? Защо ли имат форма на лазер? За кого са предназначени? Какво се прави с тях? Как се използват? Къде се поставят?“ — бяха една стотна от въпросите, които кипнаха в черепа на мъжагата и стоплиха застинанието му. Разтопен, той се изправи; отвори уста, ококори очи и вдигна показалец във въздуха, — както се прави, когато се сетиш за нещо много заплетено — разтръска главата си няколко пъти и пое отново към началото на коридора. Така, крачка по крачка, стигна до гърлото — опаката страна на правоъгълника, от който се влизаше; от вътрешната страна входът също представляваше очертан черен правоъгълник, но тъй като и стената тук беше черна, правоъгълникът изглеждаше невидим.

Мъжагата създаваше впечатление за колеблив, но умен човек. В черепа му се заключи, че щом някак си се влиза, значи трябва да може и да се излиза. Всъщност той преоткри първия закон на Физиката на вратите, входовете и изходите. „Не може да има толкова съвършена входно-изходна система, а да не може да се излезе?“ — завъртяха се мислите в черепа и накараха една от яките ръце да посегне към черната стена.

О, чудо — пръстите, дланта и така нататък, по протежение, до рамото преминаха през черното, без да се вижда къде отиват! Скоро цялото тяло, включително златистата картонена кутия, пресякоха невидимия черен правоъгълник.

Широкоплещестият замръзна за миг и завъртя насам-натам шията си. Открай до край безкрайна еднообразна скучна едноцветна безцветна сива равна гладка неопетнена пустош. С изключението, че зад гърба си мъжагата видя очертание на черен правоъгълник по безкрайната, като пустошта, стена; и че стената е с няколко оттенъка по-тъмно сива от пода, отдясно на правоъгълника се бе килнал някакъв дървен надпис, и че от същата посока приближава гол бягащ мъж.

— Уважаеми пътници, добре дошли на асансьор товарен АТ-1! Чуйте инструкцията за експлоатация.

— Ти позна! — зарадва се Емил.

1. В АТ-а е забранено товарът да пътува без пиколо, защото АТ-ът, колкото и да се иска на авантаджиите, не е безплатен.

2. Ако пиколото го няма, пиколски права придобива първият влязъл в АТ-а, като другите пътници се задължават да му платят бакшиш; 69% от него придобилият пиколски права трябва да пусне в касичката в края на пътуването, а 30% веднага след като му ги дадат;…

— Кой от нас влезе първи? — попита младежът.

— Ти.

— Не беше ли ти?

…при желание от страна на придобилия пиколски права, 99-те на сто от даренията могат да бъдат пуснати в касичката наведнъж.

3. Когато две или повече души са влезли в асансьора едновременно, с точност до стотна от секундата, се изчаква фотофинишът. Тъй като АТ-ът използва химически фотографски методи, е необходимо пътниците да изчакат АТ-ът да прояви негатива и да изкара снимки, които да поднесе на устройството за разпознаване на образи, което да отсъди кой е влязъл първи и кой ще събира бакшишите.

— Ех, забравих да засека с часовника от колко време го проявяват тоя негатив. — рече Емил и попипа джоба си.

4. Ако разделителната способност на снимките или на устройството за разпознаване не позволява да се определи кой е пръв, то кандидатите за пикола ще получат средства за хвърляне на жребий и допълнителни нареждания, така че еднозначно да се реши кой ще управлява АТ-а.

— Това май ни се пада… — въздъхна Ана.

5. На стената ще се появи пулт за управление. Една лампичка от него ще мига. Който накара лампичката да спре да мига от един опит, ще придобие пиколски права.

На лявата стена, срещу двете души, се нарисува сив пулт за управление, състоящ се от една зелена лампичка, която святкаше и загасваше; осем нито святкащи, нито загасващи безцветни нейни посестрими, наредени в подоравна ивица отляво на нея; една лампичка като посестримите, отделена още по-наляво в подоравна посока; и четири сочни меки кръгли шарени бутони, на вид като онези техни побратими, дето играчите на електронни игри едно време скъсваха от помпане и бой в залите с ръчки.

— Ти опитай първа — ти си дама. — рече кавалерът.

6. За пикола на редовна работа се предпочитат души от мъжки пол, защото, средностатистически, могат да носят повече души.