Тодор Арнаудов - Ада

— Прав си, значи може да има и стълбище.

— Може пък тази кутия с квадратна основа, която ти наричаш товарен асансьор, да не е товарен, а пътнически; тогава съседната врата вероятно ще да е проход към товарния, или пък вход към стълбището… — проточи младежът.

— Да, прав си. — каза момичето, оглеждайки и опипвайки с пръстчетата си стените, облицовани с мек червен грапав плат.

— Ана, да не би да търсиш някоя неизмазана тухла, зад която е скрит лост; ти ще го издърпаш, подът ще се наклони под ъгъл, — Емил се загледа по посока на грапавото огледално нещо, върху което стъпваха, защото се сети, че управлението би могло да е изпълнено и с педали вместо с копчета. — ние ще се хързулнем и ще се изсипем в количка, закачена на релси; количката ще запраска без спирачки по наклони и завойчета като влакче на ужасите в увеселителен парк, — само дето няма да имаме колани — на някои места ще увисваме надолу с главата и единствено центробежната сила на шеметната скорост ще ни притиска към дъното на количката; ще попътуваме, ще се повръткаме, ще се понатискаме в количката, докато зад нас се търкалят огромни камъни и се премятат гредите, които крепят нещото, в което се намираме, и което ще започне да се руши вследствие на преместената от теб недобре измазана тухла. Накрая, уморени и препатили, ще цопнем от страшен водопад във водите на разпенена река, — с достатъчно дълбоко дъно, за да не се разбием, и достатъчно плитка, за да не се удавим — в която ще си направим ободряваща баня с дрехите; a като излезем на брега ще си ги съблечем, за да могат да изсъхнат и да не настинем, и за да се стоплим и освежим взаимно, като допрем телата си едно до друго…

Увлекателната романтична фантазия на младежа размечта девойката, но не и трезвия й красив ум.

— И аз бих се радвала да стане по този начин, Емо, но се съмнявам, че тукашните строители биха си позволили такава небрежност. Нещото, което се опитвам да правя, е да напипам пулта за управление на асансьора. Сигурно са го скрили някъде под облицовката.

Сигурно… А защо да не са ги скрили под пода? Вярно — стъклен е и пръска мека светлина, подобно на висналия седем метра над главите им таван, само дето отворите на маркучите за лъчи, поставени под пода, са сложени на по-ниско налягане, отколкото маркучите за лъчи над тавана. Какво пречи обаче подът да е специален и да е нагласен така, че да трябва да се скача по него, за да се накарат средствата за управление — осъществени като педали, все още скрити под пода — да се издигнат и да станат видими?

Емил се вдигна от унилото облежение на стената и подскочи.

— Какво ти става? — учуди се Ана.

— Дедуктивната ми мисъл ми подсказа, че с голяма вероятност си права в предположението, че това е асансьор. Смятам, че управлението използва педали.

— Асансьор с педали?! Как ти хрумна?

— Помниш ли голия слънчогледаджия с е-е-е-дричките?

Девойката си спомни колко издут беше десният джоб на дънките на момчето в преддверието на Ада, но не се престраши да провери дали все още е във форма.

— Аха.

— Той ме нарече „педал“. — поде ретроспекцията Емил.

— Да, а аз го светнах, че не си. Не си, нали?!

— Ана!?!

— Шегувам се, спокойно… И какво като ти каза това?

— Слънчогледаджията предположи, че съм педал, защото „съм бил готов“ още когато бил минал само някакъв метач — не знам ти дали си го видяла; един гол мъж с метла между краката и още няколко метли на кръста. — рече Емил на Ана, и „Леле! И ти ми каза, че веднага съм бил готов!“ — с лек срам, но с много повече заслужена гордост си помисли, и попипа десния си джоб.

— Така? — каза на глас девойката на младежа. „Метач? Д-а-а-а… Вероятно още една грешка на ше…; на регистъра…“ — каза си тя.

— Оня метачът, също, ми каза, че съм бил педалче, и че с педалите били във война. — продължи преразказа, с елементи на разсъждение, Емил.

— Във война с педалите? В това изречение ли се крие ключът към дедуктивните ти предсказания за наличие на педално управление на асансьора?

— Точно така!

— Как, по-точно?

— Вероятно един от начините за придвижване тук, — „Ти го наричаш Ада, а аз досега не разбрах какво е, но май вече не ми пука кой знае колко.“ — помисли си Емил — е чрез летящи метли, а другият — чрез педали, т.е. чрез асансьори с педални управляващи устройства, които вбесяват продавачите на метли, защото с асансьорите се пътува напълно безплатно!

— И тъй като онзи е бил ядосан на педалите на асансьора, които му взимат хляба, веднага щом е видял нещо… нещо, което му напомня за педал, те е нарочил за педал, без много-много да му мисли… — завърши мисълта Ана.