Карл Армер - Пепелта на Рая

Ватиканският лабиринт ме води в проход с колони, който обгражда един двор от три страни. От четвъртата страна го затваря фасадата на Санта Мария Маджоре. От отворената врата звучат мрачно хубавите мелодии на Немския реквием на Брамс.

Каква истина, каква истина. Тази война не може да се опише по-добре. Какви количества трева беше окосила само нашата дивизия.

Това беше ежедневната ни сутрешна молитва. Ежедневната ни вечерня. А сега ни беше молитва и преди атака.

Събрахме се за момент, прекръстихме се, и после се спуснахме срещу стените на йеменското планинско селце, през градската порта, стреляйки в къщите, хвърляйки ръчни гранати през врати и прозорци. Стрелях, крещях, дерях се, роб на адреналина си, безмилостен наемник на волята си за оцеляване.

След половин час знаехме, че за пореден път сме избили почти само жени и деца. Седяхме в руините и чак сега осъзнавахме, колко нищожна съпротива бяхме имали насреща си. И докато го осъзнавахме, минохвъргачките започнаха да гърмят. Бяхме попаднали в капан.

Гранатите пръскаха всичко наоколо, камъни, месо, кости. Пищяха адски преди да ударят. Ранените войници врещяха като животни в кланица. Лежах в някакъв кратер и имах една-единствена мисъл: Това беше. Това е краят. Тогава погледнах настрани и ми се яви Богородица.

Беше върху картечницата на Колек, която лежеше точно до мен. Колек беше залепил на своята M-911 картинка на Богородица. Лепенката беше станала на мехури от горещия затвор. Колек стреляше щедро. Той винаги прахосваше всичките си муниции, докато дулото не започнеше да свети.

Синята и дреха изглеждаше замърсена, с лекета. Такива неща ги виждаш само на война. Когато вече не вярваш, че ще се измъкнеш здрав и читав. И понеже всеки момент може да ти бъде последен се опитваш да го задържиш. Без значение колко абсурдно е това, което виждаш. В последния ден от живота ти — и това може да бъде днес — няма нищо маловажно.

Хвърляш се да търсиш прикритие и там лежи някакво листо. Съвсем обикновено листо. Но това листо е може би последното, което виждаш в живота си. Така че го поглеждаш внимателно. Това е най-хубавото листо на света. Зелено, леко нагънато по ръбовете, с червени жилки, които пожълтяват към периферията. След три години още можеш да го нарисуваш по спомен.

Точно като тази нежна жена със синята, изцапана, обгоряла наметка. Незабравима. Богородица на затвора на една картечница. Светът е пълен с чудеса.

А после моментът беше отминал. Спрялото време пак запрепуска. Шумът на боя се върна с удвоена сила.

По някаква причина аз все пак оживях.

Какъв хладен мраморен разкош цари тук, в дългите коридори на Ватикано Нуово, в безбройните черкви и параклиси. Всичко свято. Всички благославящи ръце. Не е за вярване, че тук е планирана смъртта на милиарди хора.

Безшумно минават фигури в черни раса. Колкото повече се приближават до най-святото място, залата за аудиенции, толкова по-приведени и безшумни стават, раболепни роботи.

Бих уважавал покорството им, ако то беше насочено към правилната цел.

Но тяхното е покорство пред надменността.

Междувременно Урбан IX е станал вече слаб и немощен. Голямата част от властта си е делегирал на главнокомандващия на християнските въоръжени сили. Той знае, че в у кардинал-маршал Менингер политиката му на реконкиста е в най-добрите ръце.

Менингер е абсолютно безскрупулен към всички, които не изповядват правата вяра. Преди няколко години той причини най-големите съпътстващи щети, каквито е имало някога при военен конфликт. Той разпространи един вирус, измайсторен от неговите биохимици, макар че — или защото знаеше? — че наличностите от антидот стигаха само за европейските страни.

Чумата препусна като конниците на апокалипсиса из Азия, която досега беше стояла настрани от бойните действия. Покоси четири милиарда души. Азия загина. Като последен акт на отмъщение Китай изстреля всичките си атомни оръжия с ракети с дълъг обсег към Европа. Тогава пък загубихме Полша. И Чехия, Австрия и части от Германия.

В тесен кръг Менингер с удоволствие нарича чумата „Азиатския грип“. Това е даже невъзможно да си го представи човек. Четири милиарда мъртви. Четири хиляди милиона.