Карл Армер - Пепелта на Рая

— Човече, ама това село наистина е скапано — кресна Конарски. Той беше единственият оцелял от пряко попадение в техния бункер и оттогава все крещеше, за да надвика пищенето в ушите си.

Промъквахме се по трима през тесните улици на селото. Конарски подсигуряваше отляво, аз — отдясно, а Брих — отзад. Бяхме нервни и доста се бяхме озорили. Бяхме загубили нашата част. Не бяхме спали от три дни.

Конарски беше прав. Селото беше скапано. Бяха останали само няколко стени. Всичко друго беше руини. Из тях имаше човешки останки. Вече не приличаха на тела, само отделни парчета и черен гнилоч.

— Different day, same shit 3 3 DDSS — „Друг ден, но същата гадост“. Перифраза на „Same shit, different day“ от романа на Стивън Кинг — „Дриймкечър“. — каза Брих.

Изведнъж чухме силна врява. Разпръснахме се, хвърлихме се на земята и се заослушвахме с блъскащи сърца. Нищо не се случи. Пак се надигнахме. Врявата продължаваше. Най-накрая, след много време, защото се движиш бавно, когато навсякъде дебнат мини, които могат да те изстрелят в небето като фонтан от кайма, зад един скален блок в края на селото намерихме почти невредимо детско креватче с едно бебе в него.

Още помня, че на главата имаше синя шапчица, а лицето му беше почервеняло от рев.

Това би могла да бъде една хубава трогателна коледна история, детенцето в яслата, тримата мъдреци от изтока, които го взимат на ръце и го даряват с божията закрила и благоволение.

Само че малкият щеше да си изреве дробовете. Тогава единият от тримата влъхви от изтока го застреля със своя M-84.

После дълго време беше тихо, докато Конарски не кресна:

— Тоя рев вече не се траеше.

Кимнахме. Всеки ден, година след година този рев, плач, умоляване. Все ти се ще просто да те оставят на спокойствие. Поне на Коледа.

Хората, които запалват войните, си нямат и представа, с какво са се захванали. Жертвите са не само сред тези, които умират във войната, а и сред онези, които преживяват войната и оттам нататък трябва да живеят със спомена за това, какво са видели през войната и преди всичко какво са вършили.

Невероятно е какви ги вършиш по време на война. Вече и сам не можеш да се познаеш. Конарски беше най-безобидният и добродушен човек, който можете да си представите. В нормалния живот никога не би причинил страдание на друго живо същество, без значение човек или животно. Но войната е такава. Конарски никога вече нямаше да бъде такъв, какъвто бог го е създал. Той стана такъв, какъвто го направи войната. Луд. Грешник. Каещ се грешник. Лично съм виждал как при претърсване той отваряше врати, зад които клечаха изплашени хора, пак ги тряскаше и продължаваше, като викаше „Празно! Нататък!“, докато един ден един от тези, които той беше пощадил, не го простреля в гърба.

Всичко това е далеч назад, тук в светите зали на Ватикана. Хвърлям последен поглед към куполите, покривите и площадите на този гигантомански църковен палат, който беше издигнат само за едно десетилетие. Изглежда все едно Алберт Шпеер 4 4 Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер е немски архитект и политик, наричан Първи архитект на Третия Райх. От 1942 г. министър на военната промишленост в нацистка Германия, осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор. все пак е могъл да реализира безумните си планове за Хитлер. Големите мащаби и щедрите жестове на папа Урбан IX. Като божи представител на земята му се полага да се държи като строител на светове. Той така го вижда и Съли-Поанкре му осъществи тази мечта. Подмазвач, но пък гениален архитект. Остави само Ла Валета, останалата част от острова преустрои в своя бароков град на бога от светъл пясъчник, смесица от пищност и лабиринти в духа на Пиранези 5 5 Джовани Батиста Пиранези (1720–1778) (Giovanni Battista Piranesi) е италиански архитект, художник-график и археолог. , в които хората са като мравки. Но гледан откъм морето изглежда величествено, като видение, като възнесение на цял един град.

Започвам да слизам по тесните коридори от вътрешната страна на купола на Дуомо Масимо. Надолу в сърцето на мрака. Към залата за аудиенции на мъжа, когото войната направи най-могъщия човек под небето.

За първи път видях Урбан IX точно когато го бяха избрали за папа. Беше през първата ми година като войник. Три дни преди това нашата част, тогава още под заповедите на НАТО, беше изпратена на фронта. Намирахме се близо до Кайруан 6 6 Кайруан (от арабското керван) — град в Тунис, най-свещеният за мюсюлманите град в Северна Африка и четвърти по святост за Исляма. Основан е през 670 г. . Като офицерски кандидат имах комуникационен шлем, с който можех да хващам и телевизионните новини на военната мрежа.