Джефри Арчър - Тревата там е по-зелена…

Някои членове на управителния съвет вече шушукаха: „По-вероятно рано, отколкото късно.“ Но Алегзандър си имаше и други, лични неприятности, които трябваше някак да реши.

Миналата седмица му се обадиха отново — и този път да го изнудват за пари. Онзи нехранимайко си беше направил добре сметките — знаеше кога колко да иска. Е, хората вече не се отнасяха така враждебно към хомосексуалистите. Виж, чуеха ли за жиголо, пак подскачаха като ужилени. Ако ги слушаш журналистите, излиза, че няма нищо лошо хетеросексуален да плати на проститутка, докато да си наемеш жиголо… Пък и, дявол го взел, откъде Алегзандър да знае, че онзи е непълнолетен? При всички положения законът оттогава се беше променил, въпреки че таблоидите пет пари не даваха.

Освен това Алегзандър бе изправен и пред проблема кой ще дойде на мястото на Морис Кингтън като заместник-председател. Беше изключително важно, понеже тъкмо този човек щеше да ръководи заседанието на управителния съвет, когато станеше време той да определи следващия си председател. Филип вече се беше разбрал с Майкъл Бътърфийлд, за когото беше сигурен, че ще го подкрепи. Бе започнал да обработва и други членове на управителния съвет и да им внушава, че Бътърфийлд е тъкмо за тази работа: „Трябва ни човек, гласувал срещу заема, който отпуснахме на руснаците… Човек, който не е доведен от сър Уилям… Човек с независим дух… Човек, който…“

Знаеше, че работата вече е опечена: един-двама от членовете се бяха отбили в кабинета му и бяха споделили, че Бътърфийлд е очевидният кандидат за длъжността. Филип на драго сърце ги бе подкрепил в мъдрото им становище.

Сега ножът бе опрял о кокала: вероятно щеше да се наложи още на утрешното заседание на съвета да вземат решение. Ако назначаха Бътърфийлд за заместник-председател, всичко щеше да си дойде на мястото.

Телефонът върху писалището иззвъня. Филип вдигна слушалката и кресна:

— Нали ти казах, Алисън, не искам да ме безпокоят!

— Отново ви търси Джулиан Бър, господин Алегзандър.

— Свържи ме — каза вече по-кротко Алегзандър.

— Добро утро, Фил. Реших да ти звънна и да ти пожелая успех на утрешното заседание на управителния съвет.

— Откъде, да те вземат мътните, знаеш кога е заседанието?

— Е, Фил, сигурно си наясно, че не всички в банката са хетеросексуални. — Настана кратко мълчание. — И един от тях вече не те обича особено.

— Какво искаш, Джулиан?

— Искам, разбира се, да станеш председател на управителния съвет.

— Какво искаш? — подвикна пак Алегзандър.

— Рекох си, защо, докато ти се местиш на горния етаж, аз да не се попека на плажа. В Ница, Монте Карло, може би седмица-две в Сен Тропе.

— И колко според теб ще струва това удоволствие? — попита Алегзандър.

— Десет бона ще ми дойдат чудесно.

— Оливаш се.

— Не мисля така — отвърна Джулиан. — Недей да забравяш, че знам точно колко получаваш, при това без повишението, което ти се полага, след като се издигнеш до председател на управителния съвет. Пък и дай да погледнем истината в очите — това е значително по-малко, отколкото ще ми предложат от „Нюс ъв дъ Уърлд“, стига да пропея. Дори си представям заглавието върху първата страница: „Една нощ на мъжка проститутка с председател на управителния съвет на семейна банка“.

— Ти си престъпник — отсече Алегзандър.

— А, не. По онова време бях непълнолетен, значи престъпникът си ти.

— Стигаш прекалено далече — проплака Алегзандър.

— Да де, но твоите амбиции се простират още по-надалече — прихна Джулиан.

— Трябват ми няколко дни.

— Не мога да чакам…, мисля утре да хвана ранния полет за Ница. Постарай се парите да бъдат преведени в банковата ми сметка преди началото на заседанието на управителния съвет в единайсет. Това вече е друго! Не забравяй, че тъкмо ти ме научи какво е електронен превод.

Джулиан затвори. След миг телефонът иззвъня отново.

— Кой е пък сега? — тросна се Алегзандър.

— Председателят. На втора линия.

— Свържи ме.

— Филип, трябват ми последните данни по заемите с Русия, както и мнението ти за доклада на „Маккинзи“.

— До час ще имате осъвременените данни за Русия. Колкото до доклада на „Маккинзи“, като цяло съм съгласен с препоръките, но възложих на Годфри Тюдор-Джоунс да ми предостави в писмен вид становището си как бихме могли да ги подобрим. Възнамерявам да оглася мнението му на утрешното заседание. Надявам се това да ви удовлетворява, господин председател.

— Не, не ме удовлетворява. Нещо ми подсказва, че не можем да чакаме до утре — отсече председателят и затвори без повече обяснения.