Джефри Арчър: Синове на съдбата

В началото някои от по-възрастните лекари и сестри в „Сейнт Патрик“ не бяха убедени, че Рут Давънпорт ще се окаже на висотата на изискванията, но след броени седмици и те бяха принудени да признаят, че младата жена е наследила не само енергията и устрема на баща си, но и че той й е предал огромните си познания и далновидност, с каквито често се отличават единствените деца.

Рут се омъжи чак на трийсет и три години. Не че липсваха кандидати — мнозина правеха какво ли не, за да спечелят благоволението на наследницата на милионите на Престън. Не се наложи Джосая Престън да предупреждава дъщеря си да се пази от сметкаджии — тя просто не се влюби в никого от ухажорите. Вече дори се съмняваше, че някога ще обикне някого. Точно тогава се запозна с Робърт Давънпорт.

Беше завършил „Джонс Хопкинс“ и икономика в Харвардския университет, после бе работил за кратко в „Рош“ и както се изрази бащата на Рут, постъпи при тях във фармацевтично дружество „Престън“ „по бързата процедура“. Последва шеметно издигане: на двайсет и седем години вече беше в управителния съвет, а на трийсет и три стана най-младият заместник-председател в историята на фирмата, с което би рекорда, поставен не от друг, а от самия Джосая. Този път Рут все пак се влюби, и то в мъж, който нито се плашеше от името и милионите на Престън, нито благоговееше пред тях. Когато Рут подметна, че може би е крайно време да стане госпожа Престън-Давънпорт, Робърт само попита:

— Кога най-после ще се запозная с тоя Престън-Давънпорт, дето е решил да ми попречи да стана твой законен съпруг?

Само няколко седмици след сватбата Рут оповести, че е бременна, после пометна — единственото, което помрачи безоблачния им щастлив брачен живот. Но и този облак на инак ведрия хоризонт като че ли се разсея, когато единайсет месеца по-късно Рут отново зачена.

Тъкмо ръководеше заседанието на управителния съвет на болницата, когато получи контракции — единственото, което трябваше да направи, бе да слезе с асансьора два етажа по-долу и да отиде при доктор Гринуд, който да я прегледа. Но дори неговият опит, всеотдайността на лекарите и сестрите и най-новото медицинско оборудване не успяха да спасят детето, родено преждевременно. Волю-неволю Кенет Гринуд си спомни как като млад лекар, при раждането на Рут се е натъкнал на същия проблем — цяла седмица работещите в болницата не вярваха, че момиченцето ще оживее. Ето че сега, трийсет и пет години по-късно, семейството изживяваше същия ужас.

Доктор Гринуд реши да поговори насаме с господин Давънпорт и да му намекне, че е за предпочитане да си осиновят дете. Робърт се съгласи от немай-къде и спомена, че ще го обсъди с жена си веднага щом тя се посъвземе.

Мина една година, докато Рут се съгласи да посетят службата, уреждаща осиновяването на деца, но по съвпадение, каквито отрежда съдбата и писателите дори не дръзват да използват, тя пак зачена именно в деня, когато трябваше да отидат в дома за деца, оставени за осиновяване. Този път Робърт беше решен да прави, да струва, но да не допусне човешка грешка да осуети появата на тяхното дете на бял свят.

Рут се вслуша в съвета на мъжа си и временно напусна управителния съвет на болницата. Дори се съгласи да наемат медицинска сестра, която по думите на Робърт да не я изпуска от очи. Господин Давънпорт разговаря с доста кандидатки и отсея няколко с нужната подготовка и качества. Но щеше да назначи онази от тях, за която беше убеден, че притежава достатъчно силна воля, та да накара Рут наистина „да внимава много“ и да се намеси, ако жена му отново се върне към стария си навик да организира всичко, изпречило й се на пътя.

След третото интервю Робърт най-после се спря на госпожица Хедър Никъл, главна медицинска сестра в родилното отделение на болница „Сейнт Патрик“. Допаднаха му деловият й подход и това, че не е омъжена и външността й е такава, че надали в обозримо бъдеще щеше да промени семейното си положение. Накрая натежа и фактът, че госпожица Никъл вече бе помогнала на бял свят да дойдат близо хиляда деца.

Робърт с удоволствие установи, че госпожица Никъл бързо се е вписала в дома му: от месец на месец той бе все по-обнадежден, че третия път горчивата чаша ще ги подмине. Рут навлезе благополучно в петия, сетне в шестия и седмия месец на бременността и мъжът й дори повдигна въпроса как да кръстят детето: Флечър-Андрю, ако е момче, и Виктория-Грейс, ако е момиче. Рут имаше само едно предпочитание: ако детето е момче, да го наричат Андрю, ала тя се надяваше най-вече рожбата им да се роди здрава.