Елизабет Адлър - Сега или никога

Няколко дни по-късно, в седем и трийсет сутринта, Хари беше в полицейското управление. Сложил бе крака на бюрото си, ръцете му бяха кръстосани зад главата, а очите му бяха затворени. Мислеше си за Самър Янг.

Двамата с Росети тъкмо бяха излезли от потискаща среща с разгневения полицейски началник. Той ги информира, че кметът вече ставал неспокоен, защото трябвало да даде някакъв отговор на обществеността. Дали в града има сериен убиец на свобода? Ако е така, какво прави полицията по въпроса?

— Какво си мисли той, че правим? Че си седим на задниците? И ей така оставяме на онзи да му се размине? — сопна се Росети възмутено.

Хари му съчувстваше. И двамата усещаха напрежението.

— Правим всичко възможно — обясни той на шефа си. — Полагаме всички усилия, за да хванем копелето.

Нямаше да забрави никога, че Самър беше нарекла убиеца копеле точно преди да умре.

— Да. — Началникът на полицията беше притеснен.

— Е, Хари, трябва да ускорите работата си по разследването. И то по-бързо. Кметът иска убиецът да бъде хванат. Бостън е известен с учебните си заведения и славата му трябва да остане неопетнена. Кметът не иска студентите да бъдат изнасилвани, кълцани и убивани. Освен това и той има момиче в университета. Може да се каже, че проявява и лична загриженост. Така че иска да се съдейства, Хари. И то сега.

Хари свали крака от бюрото и включи компютъра, после влезе в записките си по случая.

Местните полицаи бяха свършили добра работа. Бяха открили отпечатъци от колене в пясъка, където убиецът е коленичил над жертвата си. От тях си направиха извода, че той е нисък, набит мъж, около сто седемдесет и един — сто седемдесет и четири сантиметра.

Бяха открили и следи от гумите, където убиецът е форсирал колата при бягството си, но мястото беше прекалено песъчливо, за да добият добра представа. В лабораторията анализираха миниатюрните частици каучук, полепнали по пътя, но не се надяваха особено, че ще получат достатъчно сведения за гумите. Що се отнася до паркинга на университета, там имаше прекалено много следи от гуми.

Но колата на Самър имаше какво да разкаже. Знаеха, че убиецът се е криел на задната седалка. Изненадал я е с някакъв каратистки удар, беше им казал полицейският хирург, свидетелство, за който бяха лилавите петна по врата й над сънната артерия, както и по челото й от падането напред върху кормилото.

Експертите не оставиха камък непреобърнат. В основата на тяхната наука беше схващането, че престъпникът винаги оставя нещо от себе си на мястото на престъплението. А също, че той винаги отнася нещо оттам, по дрехите или по тялото си: миниатюрни частици кожа или прах, конец, косъм, парченце боя. Експертите претърсиха за доказателства и невъзможните места.

Надяваха се да установят следа от обувки по пода на колата, като използват електронен отпечатък. Поставяха слой амалгама между два слоя черен ацетат и пускаха слаб електрически ток. Електричеството привличаше частиците прах към повърхността под формата на отпечатък от обувка, ако имаше такъв. Но нямаха късмет — отпечатък нямаше. Те все пак събраха праха и го взеха за анализ.

Откриха миниатюрно черно влакно на задната седалка, а по дрехите на жертвата намериха няколко косъма, които не съответстваха на нейните. Лабораторията правеше анализи Хари очакваше скоро да получи резултатите. Разбира се, анализите сами по себе си не доказваха нищо, но Хари се беше научил да уважава подобни доказателства. Експертите бяха модерният вариант на Шерлок Холмс. Ако икономът беше престъпникът, те щяха да го потвърдят.

Анализираха и слюнката, взета от ухапаните места по гърдите й, а експерт — дентолог реконструираше зъбите на убиеца по следите от ухапванията.

Но най-важното доказателство беше спермата, открита по жертвата. Когато излезеха ДНК — анализите, можеха да свържат случая с другите две убийства. ДНК доказателствата бяха така дяволски точни, както и отпечатъците от пръсти. Това щеше да сложи зад решетките този убиец за цял живот.

Междувременно беше изминала цяла седмица, откакто Хари и Лачуел имаха образа на убиеца. Местната телевизионна станция го показваше по всички новини, а вестниците го поставяха на първа страница.

Имаше много обаждания — от обикновените ненормалници до истински загрижените хора, които смятаха, че може би са виждали убиеца. Всяка нишка беше проследена. И… нищо.

Хари започваше да се съмнява в точността на образа. Може би беше притиснал твърде много онези рибари и им беше внушил разни идеи. Замисли се върху това, което Самър беше казала, преди да умре. Втренчени тъмни очи… меки ръце. Тя беше единствената, която наистина беше видяла убиеца.