Дъглас Адамс - Сбогом, и благодарим за рибките

— И можа ли?

— Не знам. Затвори — каза Форд. — Е! Какво си мислиш внимателно попита той, — че направих след това?

— Нямам представа, Форд — каза Артър.

— Жалко — каза Форд, — надявах се че ще можеш да ми припомниш. Наистина мразя тези момчета, знаеш ли. Те наистина са влечугите на Космоса, мотаейки се из небесната безкрайност със своите боклучени малки машинки, които никога не работят нормално, или ако го правят, изпълняват функции, които никой нормален човек няма да изиска от тях, и — прибави свирепо той, — бипкат, за да ти кажат, че са изпълнили това!

Това беше напълно вярно и беше много почтена гледна точка, широко разпространена от правилномислещи хора, които всеобщо са разглеждани като правилномислещи хора поради простия факт, че поддържат тази гледна точка.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ в момент на поносима яснота, която е почти уникат сред настоящите пет милиона деветстотин седемдесет и пет хиляди петстотин и девет страници, казва за продукт на Сириуската Кибернетична Корпорация че „е много лесно да бъдеш заслепен от съществената му непотренност, от чувството на удовлетворение, което изпитвате, когато изобщо го накарате да проработи.

С други думи — и това е солидният като скала принцип, на който е базиран целият галактически успех на Корпорацията, и цепнатините в основния дизайн на изделията са напълно скрити от пукнатините на повърхностния дизайн.“

— И този човек — изрева Форд, — беше на път да продава още от тях! Петгодишната му мисия беше да намира и да проучва странни нови светове и да продава напредничави Музикозаместителни системи на тяхните ресторанти, асансьори и винарни! Или ако все още там няма ресторанти, асансьори и винарни, изкуствено да ускоряват развитието на цивилизацията им, докато не си направят! Къде е това кафе?

— Изхвърлих го.

— Направи още. Сега си спомних какво направих след това. Спасих една цивилизация, тъй като я познаваме. Знаех, че беше нещо такова.

Той решително влетя обратно във всекидневната, където като че ли продължи да си говори, като се препъваше в мебелите и издаваше бибипкащи звуци.

Две-три минути по-късно, носейки търпеливото си лице, Артър го последва.

Форд изглеждаше изумен.

— Къде беше? — попита той.

— Прaвех кафе — каза Артър, като все още беше със спокойното си лице. Той много отдавна беше проумял, че най-печелившия начин успешно да стоиш в компанията на Форд е да си имаш голям запас от много спокойни лица и да си ги слагаш през цялото време.

— Пропусна най-хубавата част! — разяри се Форд. — Пропусна частта, в която се нахвърлих върху онзи! Сега — каза той, — трябваше да скоча върху него, точно върху него!

Той безгрижно се стовари в един стол и го строши.

— Беше по-хубав — намусено каза той, — последния път, и помаха неопределено към друг счупен стол, който вече беше успял да подпре на масата.

— Виждам — каза Артър, хвърляйки спокоен поглед на подпряните останки, — и, хм, за какво са тези ледени кубчета?

— Какво? — изкрещя Форд. — Какво? Пропуснал си и тази част? Това беше залата за реанимация! Сложих този пич там. Е, може би не трябваше?

— Така изглежда — каза Артър със спокоен глас.

— Не пипай това!!! — изкрещя Форд.

Артър, който точно щеше да премести телефона, който поради някаква мистериозна причина лежеше на масата отворен, търпеливо спря.

— О’кей — успокоено каза Форд, — чуй.

Артър сложи слушалката на ухото си.

— Това е часовникът — каза той.

— Бип бип бип — каза Форд, — точно това се чуваше из целия кораб на този приятел, докато той спеше в леда, а той бавно обикаля около малко известната луна на Сезефрас Магна. Лондонският телефонен часовник!

— Виждам — отново каза Артър и реши, че сега е времето да зададе големия въпрос.

— Защо? — търпеливо попита той.

— С малко късмет — каза Форд, — телефонната сметка ще разори търговците.

Той се хвърли изпотен на дивана.

— Както и да е — каза той, — драматично пристигане, не мислиш ли?

Летящата чиния, с която Форд Префект беше пристигнал гратис, беше изумила света.

Накрая вече нямаше съмнение, нямаше вероятност за грешка, нямаше халюцинации, нямаше мистериозни агенти на ЦРУ, намирани да плават в резервоари.

Този път тя беше реална, беше определена. Беше доста определено определена.

Тя беше слязла с чудесно незачитане на всичко под нея и беше разрушила голяма площ, покрита с най-скъпите недвижими имоти в света, в които влизаше голяма част от Харъдз.