Дъглас Адамс: Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— Какво е да бъдеш не само най-великият архитект, познат някога в цялата галактика, но и най-великият скулптор, също и най-великият математически гений, гарнитурчик и аранжор на сандвичи от световна класа? — точно такива въпроси Леовинус най-обичаше.

Едно време като по-млад сигурно щеше да изтърси: „Върви да лижеш задника на някой друг, чвор с чвор! Мен ме интересуват единствено Истината и Красотата!“ Ала в един момент беше усетил, че колкото повече бръчки преброяваше на челото си и колкото повече проблеми имаше с целомъдрието и умножението по седем, толкова повече ласкателството му идваше добре.

— Направо се влюбих във вашата сграда Пандакс с разменящите се стаи и потенциал за пълно пренареждане! — викна една млада репортерка с кротък поглед и очарователно зелени устни.

— Благодаря — Леовинус пусна най-достопочтената си усмивка.

— Изглеждате страхотно! — изви глас друга.

Леовинус тъкмо се опитваше да реши която от двете млади репортерчици с кротък поглед и очарователно зелени устни да покани зад кулисите да му пийнат по едно или да ги покани и двечките, пък както се получи, когато се вряза един мъжки глас:

— Над какъв точно научен експеримент работехте при последния нещастен случай с вас, сър? И вярно ли е, че още не са ви пораснали веждите? — Леовинус потисна пристъпа на паника и си рече наум, че веждите му си изглеждат съвсем добре. Тоя печен журналист просто му пускаше мухи. После му се наложи да потисне пристъпа на паника, надигнал се поради това, че току-що бе получил пристъп на паника.

„Нормално е на моята възраст да имаш пристъпи на паника! — скастри се сурово наум, като в същото време забеляза с благодарност, че вълна от неловкост заля събралите се представители на медията. — Имам късмет, че на моята възраст нямам и ангина, и увиснал задник!“ В такива моменти Леовинус открай време си припомняше какъв късметлия е.

Ала пресконференцията определено беше тръгнала накриво. Някакъв журналист в дъното на залата задаваше въпроси с тон, който никак, ама никак не звучеше любезно. Всъщност в гласа му се долавяше нещо толкова, ама толкова нелюбезно, че Леовинус едва разбра въпроса.

— Питах — повтори журналистът със същия неласкав тон — как бихте отговорили на обвиненията, че при строежа на Космическия кораб доста неща са били претупани и че е имало някакви финансови проблеми с вашия мениджър Антар Бробостигон и счетоводителя ви, Друут Скралионтис?

— Подобни инсинуации — отговори Леовинус, като присви фалшивите си вежди в особено забележителна бръчка и изпъчи рамене в, както си въобразяваше, най-гордата си и смразяваща стойка — не са достойни дори за презрение. Господин Бробостигон е мъж с неопетнена репутация и е завоювал най-голяма почит със своята коректност. Друут Скралионтис е мой счетоводител вече от трийсет години и през цялото това време е бил безупречен.

Усети как едната му вежда започва да се отлепва.

Смешна работа — винаги си беше въобразявал, че като остарее и добие повече самоувереност, ще престане да се поти, когато му се налага да изтърси някоя нагла лъжа. Ама още си се потеше.

— Но не е ли вярно, че откакто строителството се е преместило от Ясака на Блеронтин, качеството на работата по Кораба е паднало?

— Пълни дивотии! — заяви Великият гений с най-добрия си тон в стила „как смееш да губиш времето на такъв велик гений като мене?“ (напоследък го беше упражнявал и се бе ошлайфал страхотно). — Аз проверявам лично стандарта на работата по най-малката частичка от кораба и ви гарантирам, че ако нещо се е случило е качеството, то е, че от трансфера насам то се е повишило! — той усети как и другата му вежда се отлепва.

— А какво ще кажете за колапса на ясаканската икономика, господин Леовинус? — беше същият онзи ужасен журналист; не мирясваше. Защо някой не го попита дали предпочита архитектурата пред квантовата физика и дали според него живописта би трябвало да бъде смятана за по-висша форма на изкуството от аранжирането на сандвичи? С тия въпроси напоследък се справяше, без да му мисли. — Чувствате ли се лично отговорен за всички днешни страдания на народите на Ясака?

Леовинус изпробва защита в стил „последния вратар“ 2 2 Блеронтинският футбол се играе с шест топки и като последица от това се позволява в играта да влизат голям брой вратари. .

— Аз съм Художник, господин Журналист — произнесе той с онзи свой глас, който караше стомасите на големите мъже да се свиват, а младите репортерки с очарователно зелени устни — да се подмокрят отвсякъде. — Разбира се, дълбоко съжалявам за ужасното разрушение на цяла една култура, до което доведе лошото ръководство на тяхната икономика и изразявам моето най-сърдоболно съчувствие към народа на Ясака. Дълбоко съм натъжен, че точно осъществяването на моята мечта се случи да бъде катализаторът на финансовото им падение. Но аз съм Художник. Отговарям единствено пред Изкуството! И бих предал свещеното доверие на моя гений, ако бях направил компромис с мечтата си заради фискалната целесъобразност!