Дъглас Адамс - Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Най-сетне някой поне го подбра, защото пилящото нервите повторение замлъкна и в обедния въздух остана да се полюшва единствено далечният тих отглас на работещ телевизор.

Дърк обаче изпитваше големи трудности при осъзнаването на обкръжаващия го свят. Той изживяваше много по-силно поредицата тежки камбанни удари в главата си, които представляваха редуващи се пристъпи на угризения. Това не беше далечният паразитен шум на угризенията от факта, че волю-неволю живееш в двадесетия век, с които Дърк обичайно се справяше доста вещо. Те представляваха изключително болезненото осъзнаване на факта, че „това особено ужасяващо нещо е особено и ужасяващо единствено по моя вина“. Никой от обичайните мисловни процеси не беше в състояние да изтръгне Дърк от пътя на махалото. Бам, налетя отново то, с-с-т, бам, и пак и пак: бам, бам, бам.

Опита се да си припомни някои от подробностите, които последният му клиент (бам, бам) беше изложил (бам) пред него (бам), но в крайна сметка (бам) му беше почти невъзможно (бам) при това непрестанно бамкане в главата (бам). Човекът беше казал (бам), че (Дърк си пое дълбоко въздух; бам) бил преследван (бам) от (бам) огромно, космато, зеленооко чудовище, въоръжено с коса.

Бам!

Дърк се беше ухилил тайничко в себе си на брътвежите му.

Бим-бам, бим-бам, бим-бам!

И си беше помислил: „Какъв идиот!“

Бим-бим, бим-бим, бам!

Коса (бам) и договор (бам).

Не бил запознат, нито пък имал и най-бегла представа за какво бил договорът.

„Как ли пък не“ — беше си помислил Дърк.

Но имал смътното усещане, че може и да е свързан с картофа. Беше последвала кратка и заплетена история, свързана с въпросния кореноплод (бим, бим, бим).

Тогава Дърк беше кимнал сериозно (бам) и беше нанесъл с вдъхващ доверие жест няколко драскулки (бам) в бележника, който държеше върху бюрото си (бам) с единствената цел да нанася, с вдъхващ доверие жест, по няколко драскулки в него (бам, бам, бам). В този момент той беше горд от себе си, защото беше успял да си придаде вид, че си отбелязва с кръстче квадратчето с надпис „картофи“…

Бам, бам, бам, бам!

Господин Енсти беше споменал, че ще му дообясни за картофите по-късно, когато Дърк се справи с настоящата задача.

А Дърк беше обещал (бам) с лекота (бам), непринудено (бам), с щедър размах (бам, бам, бам) да бъде в тази къща в шест и тридесет сутринта (бам), тъй като падежът на договора (бам) бил в седем.

Дърк си спомни, че дори беше отбелязал с кръстче квадратчето „договор за картофи с падеж в 7:00 сутринта“. (Ба…)

Аман вече от това бамкане. Не можеше да се обвинява за случилото се. Добре де, можеше. Разбира се, че можеше. Правеше го. Всъщност всичко беше по негова вина (бам). Работата беше там, че не можеше да продължава да се обвинява за случилото се и едновременно с това да разсъждава трезво за него, което пък трябваше да се опита да направи. И ако искаше все пак да се отърве (бам) от отвратителното бамкане, трябваше да изтръгне това ужасяващо нещо (бам) из корен.

Щом се размисли над своето злощастие и заплетената безизходица на живота си, го връхлетя вълна на неистов гняв. Мразеше това спретнато дворче. Мразеше гадния слънчев часовник, всички тези спретнато боядисани прозорци, всички тези отвратително равни покриви. Щеше му се да може да хвърли цялата вина върху боята, а не върху себе си, върху възмутително чистите дворни плочи, върху абсолютно отблъскващата гадост на освежените зидарии.

— Извинете…

— А? — извърна се той по посока на спокойния, учтив глас, напълно неподготвен за подобно варварско вмешателство в най-съкровената му ярост.

— Имате ли нещо общо с…? — Жената обхвана цялата отвратителност, сутеренност и ужасяваща полицайственост на нещата в съседния за нея двор с леко кръгово движение на китката си. Китката беше опасана от червена като рамките на очилата й гривна. Тя надничаше над дворната стена откъм дясната къща с израз на леко тревожно отвращение. Дърк я изгледа безмълвно. Изглеждаше на четиридесет и няколко, спретната и вярна на неприкритата си и безпощадна решителност да се бърка във всичко.

— Предполагам, че може би е нещо ужасно и така нататък — каза тя, — но дали ще продължи още дълго? Ние се обадихме в полицията само заради онази отвратителна плоча, която направо ни подлуди. Всичко това е малко…

Тя му метна подканващ поглед и Дърк реши, че всичко можеше да се е случило по нейна вина. По негово мнение тя с пълно право можеше да поеме цялата вина, а самият той да излезе сух. Тая си го заслужаваше — дори само заради гривната, която носеше.