Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Е, ти беше прекалено зает, нямаше време да го наречеш тъпанар, затова реших, че все някой трябва да го направи…

Хари успя да сдържи смеха си.

— Всички във въздуха, продължаваме…

Като цяло това бе една от най-слабите тренировки от началото на срока, но Хари реши, че в навечерието на мача откровеността не е най-препоръчителната линия на поведение.

— Добре поработихте всички, ще смажем слидеринци — заяви той насърчително и гончиите и биячите си тръгнаха от съблекалните сравнително доволни от себе си.

— Играх като торба със змейски фъшкии — пророни глухо Рон, щом вратата се затвори след Джини.

— Няма такова нещо — отсече Хари. — На пробите се представи най-добре от пазачите, Рон. Единственият ти проблем е, че се паникьосваш.

Продължи с несекващия поток от насърчения през целия път, докато се връщаха в замъка, и на втория етаж Рон вече изглеждаше мъничко по-бодър. Но когато Хари натисна гоблена и го отвори, за да влязат по обичайния начин в Грифиндорската кула, двамата завариха Дийн и Джини, които се бяха прегърнали и се целуваха така, сякаш се бяха слепнали.

В стомаха на Хари сякаш оживя нещо голямо и люспесто, което вкопчи остри нокти във вътрешностите му, а в главата му нахлу топла кръв, която заглуши всяка мисъл и я замени с дивото желание със заклинание да превърне Дийн в пихтия. Докато се бореше с това внезапно обзело го помрачение, чу сякаш от много далеч гласа на Рон:

— Ой!

Дийн и Джини се пуснаха и се обърнаха.

— Какво? — попита Джини.

— Не искам да заварвам сестра си да се натиска пред всички!

— Коридорът беше празен, докато не нахълтахте вие — обясни Джини.

Дийн изглеждаше смутен. Усмихна се някак бегло на Хари, но той не му отговори със същото, защото новороденото чудовище вътре в него ревеше и настояваше незабавно да извади Дийн от отбора.

— Ъъъ… ела, Джини — рече Дийн, — хайде да се връщаме в общата стая.

— Ти върви! — рече му Джини. — А аз искам да си поговоря със скъпото си братче!

Дийн си тръгна с вид на човек, който изобщо не съжалява, че напуска сцената.

— И така — каза Джини, тръсна глава, за да махне от лицето си дългата червена коса, и ядосано се вторачи в Рон. — Дай да се разберем веднъж завинаги! Изобщо не е твоя работа, Рон, с кого се срещам и какво правя с него…

— Моя е, и още как! — подвикна не по-малко ядосано Рон. — Нима си мислиш, че искам хората да говорят как сестра ми…

— Да говорят какво? — разкрещя се тя и извади магическата пръчка. — Какво, кажи де!

— Той не искаше да каже нищо лошо, Джини… — някак по инерция рече Хари, макар че чудовището ревеше одобрително в подкрепа на думите на Рон.

— Как да не е искал! — нахвърли се тя и на Хари. — Само защото никога през живота си не се е натискал с никого, само защото най-сладката целувка, която е получавал, е от леля ни Мюриъл…

— Млъквай! — изграчи Рон, който от червен стана морав.

— Не, няма да млъквам! — извика Джини вече вън от кожата си. — Нали те видях с Флегмата, само като я зърнеше, беше готов на всичко, за да те целуне по бузката, жалък си! Ако и ти си беше намерил някого да се натискаш, нямаше да врещиш толкова, че всички други го правят!

Рон също беше извадил магическата си пръчка и Хари побърза да застане между двамата.

— Не се чуваш какво говориш! — продължи да фучи Рон, като прекрачи, за да вижда сестра си и да заобиколи Хари, който беше разперил ръце пред нея. — Само защото не го правя пред всички…

Джини прихна в писклив пренебрежителен смях и също се опита да изтласка от пътя си Хари.

— Да не се целуваш с Пигуиджин? Или си скрил под възглавницата снимка на леля Мюриъл?

— Ах, ти…

Под лявата ръка на Хари прелетя лъч оранжева светлина, която мина на сантиметри от Джини, и Хари долепи Рон до стената.

— Не прави глупости…

— Хари се натискаше с Чо Чан! — извика Джини, която беше на път да се разплаче. — А Хърмаяни се натискаше с Виктор Крум… Само ти, Рон, се държиш така, сякаш това е нещо гнусно, защото имаш опит колкото дванайсетгодишно хлапе!

И с тези думи тя си тръгна вбесена. Хари веднага пусна Рон, който изглеждаше така, сякаш бе готов да убие човек. Двамата останаха запъхтени, докато иззад ъгъла не се появи Госпожа Норис, котката на Филч, която разсея напрежението.

— Да вървим — подкани Хари, когато чуха как Филч тътрузи крака в далечината.

Забързаха нагоре по стълбите, сетне по коридора на седмия етаж.

— О, не ми се пречкай в краката! — изджафка Рон на едно малко момиченце, което отскочи подплашено и изпусна шишето си с попови лъжички.