Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Двамата с Чо се срамуваха дори да се погледнат, камо ли да си поговорят. Ами ако Рон тръгне с Хърмаяни, а после двамата се разделят? Дали приятелството им щеше да оцелее? Хари помнеше няколкото седмици в трети курс, когато Рон и Хърмаяни не си бяха говорили: на него никак не му беше приятно да скъсява разстоянието помежду им. А ако не се разделят? Ако стане както с Бил и Фльор, ако Хари се чувства до болка притеснен в тяхно присъствие и се превърне в излишен?

— Пипнах те! — извика Рон и извади от пъна втори пашкул точно когато Хърмаяни успя да пукне първия и купата се напълни с мънички грудки, които се загънаха като бледозелени червейчета.

До края на часа не отвориха повече дума за празненството при Слъгхорн. През следващите няколко дни Хари не изпускаше от око двамата си приятели, те обаче не се държаха по-различно от обикновено, ако не броим това, че бяха малко по-любезни един с друг.

Хари реши, че просто ще изчака да види какво ще стане под въздействието на бирения шейк в слабо осветената стая на Слъгхорн. Междувременно той имаше по-неотложни тревоги.

Кейти Бел още лежеше в болницата „Свети Мънго“ без изгледи да я изпишат, а това означаваше, че многообещаващият отбор на „Грифиндор“, с който Хари тренираше толкова усърдно още от септември, е с един гончия по-малко. Все отлагаше да намери заместник на Кейти с надеждата, че тя ще се завърне, но първата среща от сезона с отбора на слидеринци вече наближаваше. Накрая Хари се видя принуден да се примири, че Кейти няма да си дойде навреме, за да играе.

Не смяташе, че ще може да понесе още приемни проби, в които щеше да се включи целият дом. С неприятно чувство, което нямаше нищо общо с куидича, той пресрещна веднъж Дийн Томас след час по трансфигурация. Почти всички вече се бяха разотишли, макар че из стаята прехвърчаха няколко жълти птички, все творения на Хърмаяни — никой освен нея не беше успял да измагьоса нещо повече от едно-две пера.

— Още ли искаш да играеш гончия?

— Какво… Да, разбира се! — развълнува се Дийн.

Зад рамото му Хари видя как Шеймъс Финигън шумно пъха с кисела физиономия учебниците в чантата си. Една от причините Хари да не бе канил досега Дийн в отбора беше, че това никак нямаше да се хареса на Шеймъс. Все пак Хари трябваше да постъпи както е най-добре за отбора, а на пробите Дийн беше летял по-добре от Шеймъс.

— Е, включен си — рече той. — Довечера в седем имаме тренировка.

— Добре! — възкликна Дийн. — Страхотно, Хари! Леле, изгарям от нетърпение да кажа на Джини.

Той изхвърча на бегом от стаята и остави Хари и Шеймъс сами — неловка ситуация, която стана още по-тягостна, когато едно от канарчетата на Хърмаяни, стрелкащи се наоколо, се облекчи върху главата на Шеймъс.

Не само той беше недоволен от избора на заместник на Кейти. Мнозина в общата стая мърмореха, че Хари е приел в отбора двама от съкурсниците си. Но откакто беше в училището, той беше понасял и много по-неприятно мърморене и не се притесни особено, обаче този път беше подложен на все по-голям натиск да грабне победата в предстоящия мач със слидеринци. Знаеше, че ако „Грифиндор“ спечели, всички в дома ще забравят, че са го критикували, и ще се кълнат как от самото начало са знаели, че отборът е страхотен.

А ако загубеха… Е, какво пък, помисли си Хари, понасял съм и много по-неприятно мърморене…

Същата вечер, щом видя как лети Дийн, се убеди, че няма причини да съжалява за избора си, освен това той бързо се сработи с Джини и Демелза. Биячите Пийкс и Кут ставаха все по-добри. Единственият проблем беше Рон.

Още от самото начало Хари беше наясно, че Рон е ненадежден играч, че много се притеснява и му липсва самочувствие, и за беда тренировката като че ли изостри всичките му съмнения. След като допусна да му вкарат пет-шест гола, повечето отбелязани от Джини, техниката на Рон започна да става все по-дива, докато накрая удари по устата приближаващата се към него Демелза Робинс.

— Стана случайно, извинявай, Демелза, наистина съжалявам! — изкрещя Рон подире й, след като тя политна на зиг-заг към земята, ръсейки кръв. — Аз само…

— Само си глътна езика — тросна се ядосана Джини, която кацна до Демелза и се зае да оглежда издутата й устна. — Тъпанар такъв, виж какво си направил с устната й!

— Няма страшно — успокои я Хари, а после също се приземи до двете момичета, насочи магическата си пръчка към устата на Демелза и каза: — Епискей! И… Джини, не наричай Рон тъпанар, все пак не си капитан на отбора…