Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Накрая Хари пак опита да се ядоса с надеждата да предизвика Рон и той отново да се държи дръзко и да спасява ударите. Тази стратегия обаче удари на камък точно както и насърчаването — Рон си легна по-унил и отчаян отвсякога.

Хари много дълго лежа буден в мрака. Не искаше да губи предстоящия мач: не само че му беше първият като капитан, но и беше решен да бие Драко Малфой на куидич, макар засега да не можеше да докаже подозренията си за него. Но ако Рон играеше както на последните няколко тренировки, вероятността да победят клонеше към нулата…

Де да можеше Хари някак да накара Рон да се стегне… да покаже по време на играта най-доброто, на което е способен!… Да можеше да измисли нещо, с което да осигури на Рон наистина добър ден!…

И отговорът дойде във внезапен славен пристъп на вдъхновение.

На другата сутрин закуската, както обикновено преди мач, мина доста бурно — слидеринци дюдюкаха и освиркваха всеки от отбора на „Грифиндор“ веднага щом влезеше в Голямата зала. Хари погледна към тавана и видя ясно светлосиньо небе: добро знамение.

Масата на грифиндорци — истинско червено-златно море — посрещна Хари и Рон с насърчителни възгласи. Хари се усмихна и махна с ръка, а Рон се свъси унило и поклати глава.

— По-бодро, Рон! — провикна се Лавендър. — Сигурна съм, че ще бъдеш неотразим.

Рон не й обърна внимание.

— Чай? — попита го Хари. — Кафе? Сок от тиква?

— Все едно — отговори той нацупено и умислено отхапа от препечената филийка.

След няколко минути Хърмаяни, на която й беше втръснало от гадното отношение на Рон напоследък и не беше дошла на закуска заедно с двамата си приятели, поспря при тях на път към масата.

— Как се чувствате? — попита плахо, забила поглед в тила на Рон.

— Добре — отвърна Хари, насочил цялото си внимание към чашата тиквен сок, която подаваше на Рон. — Заповядай. Изпий го.

Рон тъкмо беше доближил чашата до устните си, когато Хърмаяни викна:

— Не го пий, Рон!

И двете момчета се извърнаха към нея.

— Защо? — попита Рон.

Хърмаяни се беше вторачила в Хари, сякаш не можеше да повярва на очите си.

— Ти току-що сложи нещо в сока.

— Моля? — рече Хари.

— Чу ме много добре. Видях те. Току-що изля нещо в сока на Рон. Още държиш шишенцето в дясната си ръка.

— Не знам какво ми говориш — отвърна Хари и побърза да пусне шишенцето в джоба си.

— Предупреждавам те, Рон, не го пий! — повтори разтревожено Хърмаяни, той обаче надигна чашата, пресуши я на един дъх и каза:

— Престани да се разпореждаш, Хърмаяни!

Тя се възмути страшно. Наведе се, за да я чува само Хари, и изсъска:

— Заслужаваш да те изключат заради това. Не съм и подозирала, Хари, че си способен на такова нещо!

— Ха̀, я не ми се прави на вода ненапита! — изшушука й той. — Напоследък да си правила на някого заклинание за заблуждение?

Хърмаяни се разфуча и седна далеч от тях. Хари я изпрати с поглед без всякакво съжаление — тя никога не беше разбирала колко важен е всъщност куидичът. После премести поглед към Рон, който примляскваше.

— Е, да тръгваме — подкани весело Хари.

Докато вървяха към стадиона, покритата със слана трева пукаше под краката им.

— Голям късмет извадихме, че времето е такова хубаво, нали? — попита Хари.

— Да — съгласи се Рон, който беше пребледнял и имаше вид на болник.

Джини и Демелза вече бяха облекли куидичните мантии и чакаха в съблекалнята.

— Условията изглеждат идеални — отбеляза Джини, без да обръща внимание на Рон. — И знаеш ли? Онзи гончия на слидеринци Вейзи… вчера на тренировката го е ударил блъджър по главата. Досега не се е съвзел и няма да играе! Още по-добрата новина е, че и Малфой е легнал болен.

— Какво? — ахна Хари и се завъртя кръгом, за да я погледне. — Болен ли? Какво му е?

— Нямам представа, но за нас това е само добре дошло — допълни бодро Джини. — Вместо него са сложили Харпър от моя курс — пълен малоумник!

Хари се усмихна разсеяно и докато обличаше яркочервената мантия, мислите му бяха далеч от куидича. И друг път Малфой беше твърдял, че заради контузия не може да играе, обаче се беше постарал мачът да бъде изместен когато на слидеринци им е най-удобно. Защо сега беше допуснал да му определят заместник? Дали наистина беше болен, или само се преструваше?

— Има нещо гнило, нали? — пошушна той на Рон. — Малфой да не играе?

— Според мен това си е чист късмет — отвърна Рон, който изглеждаше малко по-въодушевен. — Вейзи също няма да играе, а е най-добрият им голаджия, и през ум не ми е минавало, че… Ей! — възкликна той внезапно и застина, както надяваше ръкавиците си, сетне се взря в Хари.