Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Рон ли търсиш? — подсмихна се тя. — Ей там е мръсният му двуличник!

Хари погледна към ъгъла, който посочи Джини. Там пред очите на всички Рон се прегръщаше толкова страстно с Лавендър Браун, че човек не можеше да каже кои ръце на кого са.

— Още малко, и ще й изяде лицето — спокойно отбеляза Джини. — Май трябва да усъвършенства малко техниката. Добре се представихме на мача, Хари.

Тя го потупа по ръката и Хари усети как му причернява, но Джини тръгна да си вземе още бирен шейк. Крукшанкс я последва, вперил жълтите си очи в Арнолд.

Хари обърна гръб на Рон, за когото нямаше изгледи да се откопчи скоро, точно когато дупката в портрета се затваряше. Той изтръпна: стори му се, че в отвора бе хлътнала бухнала кестенява коса.

Спусна се нататък, като отново заобиколи Ромилда Вейн, и бутна портрета на Дебелата дама, за да го отвори. Коридорът отвън изглеждаше безлюден.

— Хърмаяни!

Намери я в първата незаключена класна стая, която отвори. Тя седеше на преподавателската катедра и беше сама, ако не броим ореола от няколко прехвърчащи жълти птички, които кръжаха около главата й — несъмнено Хърмаяни току-що ги беше измагьосала от въздуха.

Волю-неволю Хари се възхити на магьосническите й умения в миг като този.

— О, здрасти, Хари! — рече с тих гласец тя. — Упражнявам се.

— Да… наистина са… много красиви — отбеляза Хари.

Нямаше представа какво още да й каже. Запита се дали изобщо е възможно Хърмаяни да не е забелязала Рон и да си е тръгнала от празненството просто защото й се е сторило прекалено шумно, но точно тогава тя каза с неестествено писклив глас:

— Рон явно страхотно се забавлява на купона.

— Ъъъ… така ли? — рече Хари.

— Не се правѝ, че не си го видял. Не бих казала, че той се криеше особено…

Най-неочаквано вратата зад тях се отвори. За ужас на Хари Рон нахълта през смях, като теглеше за ръката Лавендър.

— О! — възкликна той и спря като закован при вида на Хари и Хърмаяни.

— Ауу! — ахна и Лавендър и излезе заднишком с кикот от стаята.

Вратата се затвори подире й.

Настъпи тежко оловно мълчание. Хърмаяни не сваляше очи от Рон. Той обаче отказваше да я погледне, само каза със странна смесица от напереност и смущение:

— Здрасти, Хари! Тъкмо се чудех къде си отишъл.

Хърмаяни се плъзна и слезе от катедрата. Малкото ято златисти птички продължаваше да кръжи около главата й и така тя приличаше на странен пернат модел на Слънчевата система.

— Не оставяй Лавендър да те чака отвън — каза тихо. — Ще се чуди къде си потънал.

После тръгна много бавно с изправен гръб към вратата. Хари погледна Рон, на когото явно му беше олекнало, че не се е случило нищо по-ужасно.

— Опугно! 21 21 От „oppugno“ (лат.) — „нападам“, „щурмувам“. — Б.пр. — чу се крясък откъм вратата.

Хари се обърна рязко и видя, че Хърмаяни е насочила с диво изражение магическата си пръчка към Рон. Малкото ято се понесе устремно като градушка от тлъсти златни куршуми към Рон, който изкрещя и покри лицето си с длани, ала птиците го връхлетяха и започнаха да кълват и да дерат с нокти и най-малкото парченце плът, до което се доберяха.

— Хъръмъъниии! — изпищя той, но с последен поглед на отмъстителен гняв Хърмаяни рязко отвори вратата и изчезна зад нея.

На Хари му се стори, че преди да се затръшне вратата, чу хлип.

Зад покритите със скреж прозорци отново се сипеше сняг, Коледа наближаваше бързо. Хагрид вече беше доставил собственоръчно обичайните дванайсет коледни дръвчета за Голямата зала, перилата на стълбищата бяха украсени с венци от бодлива зеленика и гирлянди, от вътрешността на шлемовете по доспехите блещукаха негаснещи свещи, из коридорите на равни разстояния бяха окачени цели наръчи имел. Всеки път, когато Хари минеше, под имела на тумби се стичаха момичета, което предизвикваше задръствания по коридорите. За щастие обаче благодарение на честите си среднощни похождения той познаваше необичайно добре тайните ходове в замъка и между часовете без особено затруднение избираше маршрути без имел.

Рон, който навремето би завидял, вместо да се развесели, че приятелят му е принуден да използва обходни пътища, сега направо се кикотеше. Хари безспорно предпочиташе този нов засмян, шегуващ се Рон пред мрачния му войнствено настроен вариант, когото беше принуден да търпи през последните няколко седмици; подобреният модел на Рон обаче му излезе през носа. Първо, Хари трябваше да се примирява с честото присъствие на Лавендър Браун, която явно смяташе за пропилян всеки миг без целувките на Рон, и второ — той отново се оказа най-добрият приятел на двама души, които сякаш никога вече нямаше да си проговорят.