Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хърмаяни го изгледа гадно, точно както преди малко учебника му по отвари.

— Пишеше го отзад на шишенцата, които ни показаха на нас с Джини през лятото — отвърна тя хладно. — Не се занимавам да сипвам в напитките на хората разни отвари… или да се преструвам, че го правя, което си е същото…

— Е, както и да е — побърза да каже Хари. — Важното в случая е, че момичетата мамят Филч, нали? Вкарват в училището разни неща, прикрити като друго. Защо тогава и Малфой да не е могъл да внесе огърлицата…

— О, Хари… не започвай пак…

— Защо де, кажи — настоя той.

— Слушай сега — въздъхна Хърмаяни, — тайносензорите засичат заклинания, проклятия и магии за невидимост, нали така? Използват се за откриването на черна магия и на свързани с нея предмети. За секунди ще засекат мощно проклятие, каквото е направено на огърлицата. Но не и нещо, което е сложено в друго шишенце… пък и любовните еликсири не са черна магия и не са опасни…

— Лесно ти е на теб — промърмори Хари, защото се беше сетил за Ромилда Вейн.

— Значи зависи от Филч да познае, че това не е сироп за кашлица, а той не е много добър магьосник, съмнявам се, че различава една отвара от друга…

Хърмаяни застина, Хари също беше чул звука. Някой се беше доближил отзад, откъм потъналите в мрак лавици с книги. Двамата зачакаха и след миг иззад ъгъла се показа Мадам Пинс с вида си на граблива птица — с хлътнали страни, с кожа като пергамент и дълъг гърбав нос, който изглеждаше още по-зловещо в светлината на лампата в ръката й.

— Библиотеката вече е затворена — оповести тя. — Постарайте се да върнете на място всичко, което сте взели… Какво си направил с книгата, непрокопсаник такъв!

— Тя не е библиотечна, моя си е — побърза да уточни Хари и грабна от масата своя учебник по отвари за напреднали точно когато и Мадам Пинс посегна с костелива ръка.

— Осквернен! — изсъска тя. — Омърсен! Опетнен!

— Какво толкова, просто е писано в учебника! — възропта Хари и дръпна книгата от здравата й хватка.

Мадам Пинс изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи удар, а Хърмаяни припряно си прибра нещата, стисна Хари за ръката и го извлече навън.

— Ако не внимаваш, ще ти забрани да посещаваш библиотеката. За какво ти трябваше да го носиш този тъп учебник?

— Не съм виновен аз, че й хлопа дъската. Или мислиш, че те е чула да нагрубяваш Филч? Винаги ми се е струвало, че между тях има нещо…

— О, ха-ха-ха…

Радостни, че отново могат да си говорят нормално, те тръгнаха по безлюдните осветени коридори към общата стая, като обсъждаха дали наистина Филч и Мадам Пинс са тайно влюбени един в друг.

— Джунджурийки! — каза Хари на Дебелата дама новата празнична парола.

— Да ти се връща! — подсмихна се тя дяволито и се дръпна, за да ги пусне.

— Здравей, Хари! — поздрави Ромилда Вейн веднага щом той се прехвърли през дупката в портрета. — Ще пийнеш ли една розова вода?

Хърмаяни го изгледа през рамо с вид „Нали ти казах!“

— Не, благодаря — побърза да отговори Хари. — Не си падам много по нея.

— Ами тогава вземи това — каза Ромилда и му бутна в ръцете кутия шоколадови бонбони. — Пияни котли с пълнеж от огнено уиски. Баба ми ги прати, но аз не ги обичам.

— А, добре… Благодаря ти много! — рече Хари, защото не се сети какво друго да каже. — Ъъъ… отивам ей там с…

Той закрачи бързо след Хърмаяни и гласът му заглъхна.

— Нали ти казах! — възкликна Хърмаяни. — Колкото по-скоро поканиш някого, толкова по-бързо другите ще те оставят на мира и ти…

Тя внезапно се смути — току-що беше зърнала Рон и Лавендър, залепени един за друг в обичайното кресло.

— Е, лека нощ, Хари! — пожела му Хърмаяни, въпреки че беше едва седем часът вечерта, и без да каже и дума повече, се запъти към момичешките спални.

Хари си легна, като се утеши с мисълта, че им остава само още един учебен ден плюс празненството на Слъгхорн и после двамата с Рон ще заминат заедно за „Хралупата“. Вече изглеждаше невъзможно Хърмаяни и Рон да се одобрят преди празниците, но през ваканцията може би щяха да имат достатъчно време да се успокоят и да променят поведението си…

Надеждите му обаче не бяха големи и намаляха още повече, след като на другия ден му се наложи да изтърпи двамата в часа по трансфигурация. Току-що бяха започнали да изучават изключително трудната трансфигурация на хора — трябваше да работят пред огледала и да променят цвета на собствените си вежди. Хърмаяни злобно се изсмя на плачевния първи опит на Рон, при който той някак успя да се издокара със зрелищни дълги щръкнали мустаци. Рон й отмъсти, като я изимитира жестоко, но точно, как подскача нагоре-надолу на чина всеки път, когато професор Макгонъгол задава въпроси — това според Лавендър и Парвати бе страшно забавно и отново докара Хърмаяни на ръба на сълзите. Веднага след звънеца тя изхвърча от класната стая, оставяйки половината си вещи, а Хари реши, че точно сега Хърмаяни е в по-трудно положение, отколкото Рон, грабна нещата й и хукна да я гони.