Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Рон, по чиито ръце от лактите надолу още личаха драскотините и раните от птичето нападение, възприе отбранителен сърдит тон.

— Какво се оплаква Хърмаяни! — заяви той на Хари. — Нали се е натискала с Крум! Нека види сега, че някой иска да се натиска и с мен. Живеем в свободна държава. Не съм направил нищо лошо.

Хари не отговори, само се престори на погълнат от книгата, която трябваше да прочетат за часа по вълшебство на другата сутрин — „В търсене на квинтесенцията“. Беше решен да си остане приятел и с Рон, и с Хърмаяни и затова прекарваше доста време със затворена уста.

— Никога не съм обещавал нищо на Хърмаяни — смотолеви Рон. — Е, щях да ида с нея на коледното празненство у Слъгхорн, но тя изобщо не спомена, че… само като приятели… аз съм човек със свободна воля…

Хари усети, че Рон се е вторачил в него, и обърна страницата на „Квинтесенцията“. Гласът на Рон утихна до мърморене, което почти не се чуваше от силния пукот на огъня, но на Хари му се стори, че отново долавя думите „Крум“ и „какво се оплаква“.

Учебната програма на Хърмаяни беше толкова натоварена, че Хари можеше да си поговори с нея като хората само вечер — тогава Рон се впиваше здраво в Лавендър и изобщо не забелязваше какво прави Хари. Хърмаяни отказваше да стои в общата стая, когато и Рон е там, затова Хари обикновено ходеше при нея в библиотеката, което означаваше да си говорят шепнешком.

— Той има пълната свобода да се целува с когото си иска — заяви Хърмаяни, докато библиотекарката Мадам Пинс дебнеше при лавиците отзад. — Наистина ми е все едно.

Тя вдигна перото и сложи точката толкова яростно, че проби дупчица в пергамента. Хари си замълча. Помисли, че нищо чудно в скоро време да си изгуби гласа — почти не го използваше. Надвеси се малко по-ниско над „Отвари за напреднали“ и продължи да си води записки за вечнодействащите еликсири, като от време на време спираше, за да разчете полезните добавки, които Принца беше направил към текста на Либациус Боридж.

— И между другото — рече след малко Хърмаяни, — не е зле да внимаваш.

— За последен път ти казвам — подхвана Хари с шепот, леко дрезгав след четирийсет и пет минути мълчание, — няма да върна учебника! От Нечистокръвния принц съм научил повече, отколкото от Снейп и Слъгхорн…

— Не ти говоря за тоя тъп така наречен Принц! — спря го Хърмаяни, като изгледа гадно учебника, сякаш той се е държал грубо с нея, — говоря ти за преди малко. Точно преди да дойда тук, минах през момичешката тоалетна и заварих вътре десетина момичета, включително Ромилда Вейн. Умуваха как да ти дадат любовен еликсир. Всички се надяват да те убедят да ги поканиш на купона при Слъгхорн и доколкото подразбрах, са си купили от любовните еликсири на Фред и Джордж, които, опасявам се, сигурно действат…

— Защо не им ги взе? — възмути се Хари.

Стори му се невероятно, че манията на Хърмаяни на тема спазване на правилата я е изоставила точно на този решителен кръстопът.

— Не ги носеха в тоалетната — обясни презрително тя. — Просто обсъждаха тактиката. А се съмнявам, че дори Нечистокръвния принц — стрелна тя отново учебника с гаден поглед — би могъл да измисли мечтаната противоотрова, която да обезсилва десетина различни любовни еликсира едновременно. На твое място просто бих поканила някого и останалите ще престанат да си въобразяват, че имат някакъв шанс. Празникът е утре вечер, съвсем са се отчаяли.

— Няма човек, когото да искам да поканя — изпелтечи Хари, който и досега се опитваше да не мисли за Джини, въпреки че тя пак си изникваше в сънищата му по такъв начин, че той бе страшно благодарен, задето Рон не владее легилимантиката.

— Е, все пак внимавай какво пиеш, защото Ромилда Вейн май не се шегуваше — допълни свъсено Хърмаяни.

Тя нави горния край на дългия пергамент, на който пишеше съчинение по аритмантика, и продължи да дращи с перото. Хари я гледаше, но мислите му бяха много далеч.

— Я чакай! — рече той по едно време. — Нали Филч е наложил забрана върху всичко, купено в „Магийки шегобийки“?

— Кога някой е обръщал внимание на забраните на Филч? — попита Хърмаяни, все така съсредоточена върху съчинението.

— Но аз мислех, че се претърсват всички сови! Как тези момичета са успели да вкарат в училището любовни еликсири?

— Фред и Джордж ги пращат в опаковки на парфюмчета и на сиропи за кашлица — обясни Хърмаяни. — Използват Совешката си служба за доставка по домовете.

— Добре си осведомена.