Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Накрая я откри, когато тя се появи от момичешката тоалетна на долния етаж. Беше заедно с Луна Лъвгуд, която я потупваше отнесено по гърба.

— О, здравей, Хари! — поздрави Луна. — Знаеш ли, че едната ти вежда е яркожълта?

— Здрасти, Луна! Забрави си нещата, Хърмаяни…

Той й подаде учебниците.

— А, да — рече тя задавено, прибра си вещите и се обърна бързо, за да прикрие, че си бърше очите с кутията за моливи. — Благодаря ти, Хари! Е, аз да вървя…

И хукна, без да му остави време да я утеши, макар че — честно казано — той не знаеше как.

— Разстроена е малко — отбеляза Луна. — Първо реших, че там, вътре, е Стенещата Миртъл, а се оказа, че била Хърмаяни. Спомена нещо, че Рон Уизли…

— Да, скараха се — потвърди Хари.

— Понякога той говори големи смехории, нали? — заговори Луна, когато двамата поеха заедно по коридора. — Но се случва и да е груб. Забелязах го миналата година.

— Сигурно — каза Хари. Луна проявяваше обичайната си склонност да изрича неудобни истини, той не беше срещал човек като нея. — Е, добре ли мина учебният срок?

— О, да — отговори Луна. — Чувствам се малко самотна без ВОДА. Но Джини е много мила с мен. Завчера в часа по трансфигурация забрани на две момчета да ме наричат „Луда“…

— Искаш ли довечера да дойдеш с мен на празненството у Слъгхорн?

Думите изскочиха от устата му преди да успее да ги спре и му прозвучаха като казани от непознат.

Изненадана, Луна извърна към него изпъкналите си очи.

— На празненството у Слъгхорн ли? С теб?

— Ами да — потвърди Хари. — Можем да си заведем гости и аз си помислих, че на теб навярно ще ти хареса… — Щеше му се да бъде пределно ясен в намеренията си. — Само като приятели де, нали разбираш. Но ако не искаш…

Вече почти се надяваше тя да откаже.

— О, да, искам да дойда с теб като приятелка! — грейна Луна така, както Хари не я беше виждал да сияе. — Никой досега не ме е канил като приятелка на празненство! Заради това ли си си боядисал веждата… заради празненството? Дали и аз да не си боядисам едната?

— Не — отсече Хари, — стана по грешка, ще помоля Хърмаяни да я оправи. Е, в такъв случай ще те чакам в осем часа във входната зала.

— АХА! — изпищя някой над тях и двамата подскочиха като ужилени. Без да забележат, току-що бяха минали точно под Пийвс, който висеше с главата надолу от полилея и им се хилеше злобно. — Поти покани Луда на празненството! Поти обича Луда! Поти обиииича Луда! — И се понесе нататък, като се кикотеше и пищеше: — Поти обича Луда!

— Хубаво е тези неща да не се разгласяват — отбеляза Хари.

И иска ли питане — за нула време цялото училище вече знаеше, че Хари Потър ще заведе Луна Лъвгуд на празненството у Слъгхорн.

— Можеше да поканиш когото си поискаш ! — възкликна невярващо Рон по време на вечерята. — Когото си поискаш! А ти си избрал Луда Лъвгуд!

— Не я наричай така, Рон! — тросна се Джини, която беше поспряла зад Хари. — Наистина много се радвам, че ще я заведеш, Хари, тя е страшно развълнувана.

И продължи нататък, за да иде да седне до Дийн. Хари се опита да е доволен, че тя одобрява избора му да вземе със себе си на празника Луна, но не се получи. Чак в другия край на масата Хърмаяни седеше сама и ровичкаше в задушеното. Хари забеляза, че Рон крадешком й хвърля погледи.

— Защо не се извиниш? — попита го той направо.

— Какво? И пак да ме нападне ято канарчета ли? — смотолеви Рон.

— А толкова ли се налагаше да я имитираш?

— Тя ми се присмя на мустаците!

— Аз също, по-тъпо нещо не бях виждал.

Но Рон сякаш не го чу — току-що при тях беше дошла Лавендър с Парвати. Тя се смести между Рон и Хари и обви ръце около врата на Рон.

— Здрасти, Хари! — поздрави Парвати, която като него се чувстваше леко притеснена и отегчена от поведението на двамата им приятели.

— Здравей! — отвърна той. — Как си? Значи все пак оставаш в „Хогуортс“? Чух, че майка ти и баща ти настоявали да напуснеш.

— Успях засега да ги разубедя — отвърна момичето. — Онази злополука с Кейти наистина им изкара ангелите, но оттогава не се е случвало нищо… О, здрасти, Хърмаяни!

Парвати направо засия. Хари долови, че се чувства гузна, задето й се е присмяла в часа по трансфигурация. Той се обърна и видя, че Хърмаяни също грее — дори може би още по-силно. Понякога момичетата се държаха много странно!

— Здрасти, Парвати! — каза Хърмаяни, без да обръща никакво внимание на Рон и Лавендър. — Ще ходиш ли довечера на празненството у Слъгхорн?