Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Те се обърнаха и наистина — Невил седеше с разкървавена устна и няколко гадни драскотини отстрани на лицето, затова пък стискаше неприятна туптяща зелена чудесия приблизително колкото грейпфрут.

— Добре, професоре, почваме ей сега! — извика Рон и добави вече през шепот, когато учителката се завъртя с гръб: — Хари, трябваше да й направим едно „Муфлиато“.

— Не, не е трябвало! — отсече веднага Хърмаяни, както винаги силно ядосана при мисълта за Нечистокръвния принц и заклинанията му. — Хайде, идвайте… да започваме…

Погледна загрижено двете момчета, после всички поеха дълбоко въздух и се приведоха към чепатия пън между тях.

Той оживя на мига и от горния му край се изстреляха дълги, бодливи и нагънати като къпина жилави клонки, които зашибаха въздуха. Една се заплете в косата на Хърмаяни и Рон заудря с градинарските ножици, за да я отпъди. Хари пък успя да улови две от пръчките и да ги завърже, а насред усуканите пипалести вейки зейна отвор, в който Хърмаяни бръкна храбро. Те обаче стиснаха като в капан лакътя й и Хари и Рон ги задърпаха и извиха, с което ги принудиха да отворят отново дупката и Хърмаяни отскубна ръката и пръстите си, стиснала в тях пашкул като на Невил. Бодливите клонки тутакси се скриха отново в чворестия пън, който пак си заприлича на невинно мъртъв къс дърво.

— Знаете ли, когато си имам моя къща, няма да си посадя такива в градината — заяви Рон, докато вдигаше очилата над челото си, за да избърше потта, избила по лицето му.

— Подай ми купа — подкани Хърмаяни, както държеше на една ръка разстояние туптящия пашкул, и когато Хари сложи купа пред нея, тя пусна пашкула с отвращение.

— Не се гнуси, изстискай го, най-добър е, докато е пресен — провикна се професор Спраут.

— Та Слъгхорн се кани да прави коледно празненство — продължи Хърмаяни прекъснатия разговор, сякаш тримата не са били нападнати току-що от парче дърво, — и този път, Хари, няма да успееш да се измъкнеш, защото той ме помоли изрично да проверя кои вечери си свободен, за да го насрочи.

Хари изпъшка. Междувременно Рон се мъчеше да пукне пашкула над купата, като го държеше прав с две ръце и го стискаше с все сила.

— Това поредният купон само за любимци на Слъгхорн ли е? — попита той ядосан.

— Да, само за хора от клуба — потвърди Хърмаяни.

Пашкулът отхвръкна изпод пръстите на Рон, удари се в стъклото на парника, оттам отскочи от тила на професор Спраут, като събори вехтата й шапка с кръпки. Хари отиде да го вдигне, а когато се върна, Хърмаяни тъкмо казваше:

— Виж какво, не съм го измислила аз този Слъг-кръг…

— Да де, Слъг-кръг! — повтори Рон с презрителна усмивка тип Малфой. — Жалка работа! Е, дано си прекараш добре. Защо не опиташ да се свалиш с Маклагън, тъкмо Слъгхорн ще ви провъзгласи за Крал и Кралица на клуба…

— Можем да заведем някого със себе си — прекъсна го Хърмаяни, която по неизвестни причини беше поруменяла в ален оттенък, близък до точката на кипене, — и аз мислех да поканя теб, но щом смяташ, че това са глупости, няма да си хабя патроните.

В този миг Хари съжали, че пашкулът не е отскочил малко по-надалеч, та сега да не седи с двамата си приятели. Без те да го забележат, грабна купата и се опита да разтвори пашкула с възможно най-шумните и енергични средства, за които се сети: за беда пак чуваше разговора им до последната дума.

— Мислела си да поканиш мен? — рече Рон със съвсем различен глас.

— Да — гневно потвърди Хърмаяни. — Но щом предпочиташ да се свалям с Маклагън…

Настъпи мълчание, през което Хари продължи да блъска с градинската лопатка по жилавия пашкул.

— Не, не предпочитам — каза едва чуто Рон.

Хари не уцели, вместо пашкула удари купата и тя се натроши на парчета.

— Репаро! — побърза да каже той, като побутна с върха на магическата пръчка парчетата и те отново се слепиха в купа.

Трясъкът обаче сякаш извади от унеса Рон и Хърмаяни и те забелязаха присъствието на Хари. Хърмаяни се смути и тутакси започна да се суети и да търси „Плътоядните дървета по света“, за да види как точно се стискат пашкули на драка вероломка, а Рон изглеждаше засрамен, но и доста доволен от себе си.

— Дай ми го, Хари — подкани припряно Хърмаяни. — Тук пише, че трябва да го продупчим с нещо остро…

Хари й подаде пашкула в купата, двамата с Рон отново си сложиха очилата и за втори път се надвесиха над пъна.

Докато се бореше с бодливите жилави пръчки, които сякаш си бяха наумили на всяка цена да го удушат, Хари си помисли, че всъщност не е особено изненадан — беше го очаквал рано или късно. Но не беше наясно как се чувства…