Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Дръпни се, ако обичаш, Хари — подкани Дъмбълдор.

Вдигна магическата пръчка и направи над повърхността на отварата някакви сложни движения, като нашепваше едва чуто. Не се случи нищо, само сиянието на отварата като че ли стана малко по-ярко. Хари мълчеше, докато Дъмбълдор работеше, след малко обаче той прибра до себе си магическата пръчка и момчето усети, че вече може да говори.

— Тук ли е хоркруксът според вас?

— О, да. — Дъмбълдор се взря по-отблизо в съда. Хари видя лицето му отразено в гладката повърхност на зелената отвара. — Но как да стигнем до него? Не можем да бръкнем с ръка в тази отвара, не можем да й направим магия за изчезване, да я накараме да се отдръпне към стените на съда, да я изтеглим навън, да я преобразим с трансфигурация или заклинание, да променим по някакъв начин естеството й…

Едва ли не разсеяно Дъмбълдор вдигна отново магическата си пръчка, описа с нея кръгче във въздуха и измагьоса кристален бокал, който улови.

— Мога да заключа само, че отварата трябва да се изпие.

— Какво! — възкликна Хари. — Не!

— Да, мисля, че мога да изпразня съда само като изпия отварата и видя какво има на дъното.

— Но ако… ако тя ви погуби?

— О, съмнявам се да действа така — увери го нехайно Дъмбълдор. — Лорд Волдемор едва ли иска да убие човека, добрал се до острова.

Хари не повярва на ушите си. Дали това отново не беше безумната решимост на Дъмбълдор да вижда добро във всеки?

— Професоре — подхвана момчето, като се опитваше да не избухва, — сър, тук сме срещу Волдемор…

— Извинявай, Хари, трябваше да уточня, че той едва ли иска да убие веднага човека, добрал се до острова — поправи се Дъмбълдор. — Ще иска да го държи жив поне известно време, докато разбере как е успял да проникне толкова надалеч и да преодолее защитите му, и най-важното — защо е решил да изпразни каменния съд. Не забравяй, Волдемор е убеден, че никой, освен него, не знае за хоркруксите.

Хари понечи да каже нещо, но този път Дъмбълдор вдигна ръка да го спре — гледаше леко свъсен изумрудената течност и очевидно мислеше напрегнато.

— Отварата безусловно действа така, че да ми попречи да взема хоркрукса — заяви накрая той. — Би могла да ме обездвижи, да ме накара да забравя защо съм дошъл тук, да ми причини такава болка, че да отклони вниманието ми, или да ме обезвреди по някакъв друг начин. При това положение, Хари, твоята задача е да направиш всичко възможно аз да продължа да я пия, дори и да се наложи да ми я наливаш насила в устата. Разбра ли?

Погледите им се срещнаха над каменния съд, бледите им лица бяха озарени от странната зелена светлина. Хари не каза нищо. Заради това ли беше поканен да дойде — за да даде насила на Дъмбълдор отвара, която може би ще му причини непоносима болка?

— Нали помниш при какво условие те взех със себе си? — попита директорът.

Хари се поколеба, загледан в сините му очи, които от отразената светлина на съда изглеждаха зелени.

— Ами ако…

— Закле се да изпълняваш всяка заповед, която ти дам, нали?

— Да, но…

— Предупредих те, че може да е опасно, нали?

— Да — рече Хари, — но…

— В такъв случай ти заповядвам — отсече Дъмбълдор, после отново запретна ръкави и вдигна празния бокал.

— Защо аз да не изпия отварата? — предложи отчаян Хари.

— Защото аз съм много по-стар, много по-умен и не толкова ценен — отговори Дъмбълдор. — Питам за последен път, Хари, имам ли думата ти, че ще направиш всичко по силите си, за да ме накараш да не спирам да пия от отварата?

— Не може ли…

— Имам ли я?

— Но…

— Дай ми думата си, Хари?

— Аз… добре, но…

Ала още преди Хари да е продължил с възраженията, Дъмбълдор потопи кристалния бокал в отварата. За стотна от секундата момчето се надяваше, че и с чашата той няма да успее да докосне течността, но кристалът потъна както нищо друго под повърхността и когато бокалът беше пълен догоре, Дъмбълдор го доближи до устата си.

— За твое здраве, Хари!

После го пресуши. Хари го наблюдаваше ужасен, с ръце, вкопчени в ръба на каменния съд толкова здраво, че върховете на пръстите му изтръпнаха.

— Професоре! — подхвана той разтревожен, когато Дъмбълдор свали празната чаша. — Как се чувствате?

Мъжът поклати глава, без да отваря очи. Хари се запита дали не го боли. Дъмбълдор отново топна слепешком чашата в съда, напълни я и повторно пресуши съдържанието.

Без да продумва, изпи три пълни догоре бокала от отварата. После, някъде по средата на четвъртия, залитна и падна напред върху съда. Очите му още бяха затворени, дишаше трудно.