Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хърмаяни се поизчерви, но каза само:

— Внимавай да не те чуе Лавендър.

— Няма да ме чуе — каза в шепите си Рон. — А може и да ме чуе… и тогава вече ще ме зареже.

— Защо не я зарежеш ти, щом искаш да скъсате? — намеси се Хари.

— Ти не си зарязвал никого, нали? — попита Рон. — Вие с Чо просто…

— Просто се отчуждихме — помогна му Хари.

— Защо ли и ние с Лавендър просто не се отчуждим! — възкликна Рон мрачно, докато гледаше как Хърмаяни почуква мълком с върха на пръчката по всяка от сгрешените думи, а те се поправят самички върху страницата. — Но колкото повече й намеквам, че искам да се разделим, толкова по-здраво се вкопчва в мен. Все едно ходя с гигантската сепия.

— Готово! — оповести Хърмаяни след двайсетина минути и връчи на Рон съчинението.

— Хиляди благодарности! — каза той. — Ще ми услужиш ли с перото си за заключението?

Хари, който поне дотук не беше открил нищо полезно в записките на Нечистокръвния принц, се извърна — сега в общата стая бяха останали само те тримата, защото Шеймъс току-що беше отишъл да си легне, като проклинаше съчинението за Снейп. Чуваше се само пукането на огъня и как Рон дращи с перото на Хърмаяни последния абзац за дименторите. Хари тъкмо беше затворил с прозявка учебника на Нечистокръвния принц, когато…

Пук!

Хърмаяни изписка, Рон заля с мастило цялото съчинение, а Хари възкликна:

— Крийчър!

Домашното духче се поклони ниско и заговори на кривите пръсти на краката си:

— Господарят казал, че иска Крийчър да докладва редовно какво прави малкият Малфой, затова Крийчър дошъл да даде…

Пук!

До Крийчър се появи Доби с килната шапка от калъфче за чайник.

— Доби също помага, Хари Потър! — изписука той и възмутено изгледа Крийчър. — И Крийчър трябва да казва на Доби кога ще ходи при Хари Потър, та двамата да докладват заедно!

— Това пък какво е? — попита Хърмаяни, която още не се беше съвзела от тяхната внезапна поява. — Какво става, Хари?

Той се подвоуми, преди да отговори, защото не й беше споменавал, че е възложил на Крийчър и Доби да следят Малфой, а домашните духчета открай време си бяха за нея болна тема.

— Ами… пратих ги да следят Малфой.

— Ден и нощ — изграчи Крийчър.

— Доби не спал цяла седмица, Хари Потър! — оповести гордо-гордо Доби и залитна на място.

Хърмаяни се възмути.

— Не си ли спал, Доби? Хари, ти едва ли си му казал да не…

— Не, не съм му казвал, разбира се! — побърза да уточни Хари. — Ти, Доби, можеш да си спиш, чу ли? Но все пак някой от вас научи ли нещо? — запита припряно той преди Хърмаяни да се е намесила отново.

— Господарят Малфой се движи с достойнство, каквото приляга на чистокръвното му потекло — изграчи начаса Крийчър. — В лице напомня изтънчените черти на господарката и обноските му са…

— Драко Малфой лошо момче! — изписука ядосано Доби. — Лошо момче, което… което…

Той потрепери от пискюла на калъфчето за чайник до върховете на чорапите си, сетне хукна към огъня и аха да се метне в него — добре че Хари, за когото това не бе съвсем неочаквано, го хвана през кръста и го стисна здраво. Доби се съпротивлява няколко секунди, после се отпусна покорно.

— Благодаря, Хари Потър! — рече той запъхтян. — На Доби още му е трудно да злослови за някогашните господари…

Хари пусна домашния дух, който намести калъфчето за чайник и предизвикателно заяви на Крийчър:

— Крийчър обаче да знае, че Драко Малфой не е добър господар на домашните духове!

— Ами да, изобщо не ни се слуша колко си влюбен в Малфой! — заяви му и Хари. — Дайте да ускорим нещата и да обсъдим къде всъщност ходи той.

Макар да изглеждаше вбесен, Крийчър отново се поклони и каза:

— Господарят Малфой се храни в Голямата зала, спи в спалнята в подземията, посещава часовете по най-различни…

— Кажи ми ти, Доби — подкани Хари, след като прекъсна Крийчър. — Ходи ли някъде, където не му е разрешено?

— Хари Потър, сър — изписука Доби и огромните му очи като фарове блеснаха в светлината на огъня, — поне доколкото Доби видял, малкият Малфой не нарушава никакви правила, но въпреки това много внимава да не го накажат. Редовно се качва на седмия етаж с най-различни други ученици, които стоят на пост, докато той влиза в…

— В Нужната стая! — викна Хари и се шляпна силно по челото с учебника по отвари за напреднали. Хърмаяни и Рон го погледнаха уплашено. — Ето къде се промъква! Там прави… каквото прави! И съм готов да се обзаложа, че точно заради това изчезва от картата… чак сега се сещам, че никога не съм виждал върху нея Нужната стая!