Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Създателите на Хитроумната карта може би не са и подозирали, че има такава стая — намеси се Рон.

— Според мен това си влиза в магията на стаята — предположи Хърмаяни. — Ако имаш нужда тя да е неотбележима, става точно такава.

— Успя ли да проникнеш вътре, Доби, и да видиш какво прави Малфой? — попита обнадежден Хари.

— Не, Хари Потър, това е невъзможно!

— Възможно е, възможно е — възрази Хари. — Миналата година Малфой успя да се промъкне в щабквартирата ни, значи и аз ще проникна все някак вътре и ще го шпионирам, за да видя какво прави.

— Съмнявам се, Хари — каза провлачено Хърмаяни. — Малфой вече знаеше за какво точно използваме стаята, защото онази глупачка Мариета се беше раздрънкала. На Малфой му е било нужно Стаята да се превърне в щабквартира на ВОДА и тя го е направила. Докато ти нямаш и представа в какво се превръща помещението, когато в него влезе Малфой, значи не знаеш и в какво ти е нужно да се преобрази по твоя воля.

— Все ще намеря начин — увери я нехайно Хари. — Справил си се блестящо, Доби.

— Крийчър също се е справил добре — намеси се мило Хърмаяни, но вместо да бъде признателен, Крийчър извърна грамадните си кръвясали очи и изграчи на тавана:

— Мътнородата говори на Крийчър, Крийчър ще се престори, че не чува…

— Разкарай се оттук! — тросна му се Хари, след което домашният дух се поклони за последно и се магипортира. — Върви да поспиш, Доби.

— Благодаря, Хари Потър, сър! — изписука щастлив Доби и също изчезна.

— Какво ще кажете? — провикна се въодушевено Хари, който се беше обърнал към Рон и Хърмаяни веднага щом стаята отново се опразни откъм домашни духчета. — Знаем къде ходи Малфой! Сега вече го пипнахме!

— Да, страхотно — рече свъсен Рон, който се мъчеше да подсуши някак наквасения с мастило пергамент, където доскоро имаше почти довършено съчинение.

Хърмаяни отново го притегли към себе си и се зае да изсмуква мастилото с магическата си пръчка.

— Но какви са тези „най-различни ученици“, с които Малфой се качва горе? — учуди се Хърмаяни. — Колко души е посветил? Едва ли е доверил чак на толкова много хора какво точно прави…

— Да, странно си е — сбърчи Хари чело. — Чух го как казва на Краб, че не му влизало в работата какво точно прави… Какво тогава обяснява на всички тези… на всички тези… — Той замълча насред изречението, беше се вторачил в огъня. — Боже мой, какъв глупак съм! — пророни тихо. — Повече от очевидно е! Долу в подземието имаше огромен котел… по време на онзи час Малфой е могъл да задигне малко…

— Да задигне какво? — попита Рон.

— Многоликова отвара. Откраднал е от многоликовата отвара, която Слъгхорн ни показа в първия час по отвари… и на пост не стоят най-различни ученици… а както обикновено, го пазят само Краб и Гойл… Ами да, всичко си идва на мястото! — заяви Хари, като скочи на крака и заснова напред-назад пред огъня. — Те са големи тъпанари, готови са да изпълняват каквото им нареди Малфой, дори и да отказва да им обясни какво точно прави… Но не иска да ги виждат, че се навъртат пред Нужната стая, затова им дава от многоликовата отвара и те приемат облика на друг… на онези две момичета например, с които го видях, когато пропусна куидича… Ха! Краб и Гойл!

— Нима твърдиш — със сподавен глас каза Хърмаяни, — че малкото момиченце, на което поправих везните…

— Ами да! — отвърна високо Хари и я погледна съсредоточено. — Разбира се! Малфой сигурно е бил вътре в Стаята, затова тя… какви ги говоря! — той изпусна везните, за да предупреди Малфой да не излиза, защото отпред има хора! И онова момиченце, което изтърва поповите лъжички! През цялото време сме минавали покрай Малфой, а не сме и подозирали!

— Кара Краб и Гойл да се преобразяват в момичета? — прихна Рон. — Майко мила!… Нищо чудно че напоследък двамата никак не изглеждат щастливи… Изненадан съм, че не са му казали да си гледа работата…

— Е, как ще посмеят, ако той им е показал Черния знак? — напомни Хари.

— Хммм… Черния знак, за който не сме сигурни, че изобщо съществува — отбеляза скептично Хърмаяни, като нави изсъхналото съчинение на Рон — да не би пак да му се случи нещо — и му го подаде.

— Ще видим — отсече убедено Хари.

— Да, ще видим — повтори Хърмаяни, после стана от стола и се протегна. — Но, Хари, преди да си се запалил съвсем, ти напомням, че според мен няма да успееш да проникнеш в Нужната стая, докато не разбереш какво има там. Освен това не бива да забравяш — рече тя, докато мяташе тежката чанта на рамо, и го погледна много сериозно, — че от теб се очаква да насочиш пялото си внимание към спомена, който трябва да изтръгнеш от Слъгхорн. Лека нощ!