Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Пак ли искаше да преподава защита срещу Черните изкуства, сър? Той не спомена…

— О, със сигурност искаше да стане учител по защита срещу Черните изкуства — потвърди Дъмбълдор. — Доказват го последиците от нашата кратка среща. Откакто отказах да назнача Лорд Волдемор на това място, никой не се е задържал на него повече от година.

Цялата следваща седмица Хари умуваше как да убеди Слъгхорн да му даде истинския спомен, но не му хрумваше нищо и той се зае с това, което все по-често правеше напоследък, ако се озовеше в задънена улица: жадно четеше учебника по отвари с надеждата, че Принца все е драснал нещо полезно в полето, както толкова пъти досега бе намирал.

— Там няма да намериш нищо — твърдо отсече Хърмаяни късно в неделя вечерта.

— Не започвай пак, Хърмаяни! — спря я Хари. — Ако не беше Принца, сега Рон нямаше да седи тук.

— Щеше да си седи, ако ти беше слушал внимателно Снейп в първи курс — заяви тя пренебрежително.

Хари не й обърна внимание. Тъкмо беше забелязал, че отстрани в полето над прелюбопитните думи „За врагове“, беше драснато заклинание („Сектумсемпра!“ 25 25 От „sectum“ — мин.прич. на „seco“ — „сека“ и „semper“ — „винаги“ (лат.) — Б.пр. ) , и изгаряше от нетърпение да го опита, но реши, че е по-добре да не го прави пред Хърмаяни. Затова скришом подгъна долното ъгълче на страницата.

Седяха край огъня в общата стая, където бяха останали само шестокурсници. Малко преди това, на връщане от вечеря, всички бяха обзети от известно вълнение, защото завариха на дъската за обяви ново съобщение с датата за изпита по магипортиране. Всеки навършил седемнайсет години преди деня на първия изпит — двайсет и първи април — имаше възможност да се запише за допълнителни упражнения, които щяха да се провеждат (под много строг надзор) в Хогсмийд.

Като прочете обявата, Рон направо си глътна езика, защото и досега не беше успял да се магипортира и се опасяваше, че няма да е готов за изпита. Хърмаяни на два пъти беше постигнала магипортиране и бе малко по-уверена, а Хари щеше да навърши седемнайсет години чак след четири месеца и не можеше да се яви на изпита, независимо дали беше готов или не.

— Но поне можеш да се магипортираш! — завайка се Рон. — След юли няма да имаш никакви проблеми.

— Правил съм го само веднъж — напомни Хари.

На предишния урок най-сетне беше успял да се магипортира и после отново да приеме обичайния си вид в обръча.

След като пропиля доста време да се притеснява на глас за магипортирането, Рон се зае да довършва ужасно трудно съчинение за Снейп, което Хари и Хърмаяни вече бяха написали. Хари очакваше слаба оценка, защото беше изразил несъгласия със Снейп по въпроса как най-добре се озаптяват диментори, но това не го вълнуваше особено — за него сега най-важен беше споменът на Слъгхорн.

— Казах ти вече, Хари, този път тъпият Принц няма да ти помогне! — заяви по-високо Хърмаяни. — Има само един начин да накараш някого да направи каквото искаш, и това е проклятието Империус, което е незаконно…

— Да, знам, благодаря — прекъсна я Хари, без да вдига очи от учебника. — Точно затова търся нещо различно. Дъмбълдор твърди, че няма да ми помогне и веритасерумът, но може да има нещо друго, някаква отвара или заклинание…

— Подхождаш неправилно — укори го Хърмаяни. — Дъмбълдор смята, че само ти си в състояние да се сдобиеш със спомена. Това очевидно означава, че можеш да убедиш Слъгхорн за нещо, което другите са безсилни да го накарат да стори. Тук не става въпрос да му дадеш неусетно отвара, това всеки го може…

— Как се пише „войнствен“? — попита Рон, който се беше вторачил в пергамента и тръскаше с все сила перото си. — Със сигурност не започва с „В-Ъ-Й“…

— Не, не започва — увери го Хърмаяни и придърпа съчинението му. — И „предсказание“ не започва с „П-Р-Ъ-Ц“. С какво перо пишеш?

— С едно от самопоправящите се на Фред и Джордж… но магията май вече не действа…

— Очевидно — съгласи се Хърмаяни и посочи заглавието на съчинението, — защото са ни дали да отговорим как ще се справим с диментори, а не с „дридондери“, пък и не помня да си се преименувал на „Рунил Уозлиб“.

— О, не! — ахна Рон, който се беше втренчил ужасен в пергамента. — Само не ми казвай, че пак трябва да пиша всичко отначало!

— Не се притеснявай, ще оправим нещата! — обеща Хърмаяни и извади магическата си пръчка.

— Обичам те, Хърмаяни! — заяви Рон, свлече се отново на стола и уморено разтърка очи.