Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Няколко минути размисляше, после отново закрачи по коридора.

„Трябва да станеш такава, каквато си станала за Малфой…“

Щом приключи с поредната обиколка, не отвори веднага очи, само се заслуша, сякаш очакваше да чуе как вратата се появява с пукот. Не чу обаче нищо, освен цвъркот на птици някъде далеч навън. Отвори очи.

Пак нямаше врата.

Хари изруга. Някой изпищя. Той се обърна и видя цял орляк първокурсници, които тъкмо завиваха тичешком зад ъгъла очевидно с впечатлението, че току-що са се натъкнали на призрак — заклет сквернословец.

Цял час Хари опитваше всички разновидности на „Трябва да видя какво прави вътре в теб Драко Малфой“ , за които се сети, и накрая се видя принуден да признае, че Хърмаяни май е права: стаята просто не искаше да се отвори за него. Разстроен и ядосан, той пое към кабинета по защита срещу Черните изкуства, като пътем смъкна мантията невидимка и я напъха в чантата.

— Пак закъсняваш, Потър — каза студено Снейп, когато Хари нахълта в осветената от свещи класна стая. — Отнемам десет точки на „Грифиндор“.

Хари го погледна начумерено и се свлече на чина до Рон — половината клас още стояха прави, вадеха учебниците и си подреждаха нещата, така че Хари едва ли беше закъснял повече от тях.

— Преди да започнем, предайте съчиненията си за дименторите — рече Снейп и замахна нехайно с магическата пръчка, при което двайсет и пет пергаментови свитъка се извисиха във въздуха и се приземиха на спретната купчинка върху катедрата. — И дано са по-добри от бръщолевенето как се обезсилва проклятието Империус, което трябваше да изтърпя. И така, всички отворете учебниците на страница… Какво има, господин Финигън?

— Чудех се, професоре — подхвана Шеймъс, — как може да различим инферий от призрак? Защото в „Пророчески вести“ пише за някакъв инферий…

— Не, не пише нищо за никакъв инферий — заяви отегчено Снейп.

— Но, сър, чувал съм хората да говорят…

— Ако наистина беше прочел въпросната статия, господин Финигън, щеше да знаеш, че така нареченият инферий не е бил нищо повече от един смрадлив подъл обирджия на име Мъндънгус Флечър.

— А аз си мислех, че Снейп и Мъндънгус са в един лагер — промърмори Хари на Рон и Хърмаяни. — Не трябва ли да е разстроен, че Мъндънгус е бил задържан…

— Но Потър явно има да ни каже нещо по въпроса — заяви Снейп, като най-неочаквано посочи дъното на кабинета и впи черни очи в Хари. — Нека попитаме Потър как да различим инферий от призрак.

Целият клас се обърна към Хари, който моментално се опита да си припомни какво му обясни Дъмбълдор онази нощ, когато бяха посетили Слъгхорн.

— Ъъъ… ами… призраците са прозрачни — каза той.

— О, браво! — прекъсна го с изкривени устни Снейп. — Да, не е трудно да се види, че при теб, Потър, шестте години магьосническо обучение са се увенчали с добри плодове. Призраците са прозрачни.

Панси Паркинсън се изкиска пискливо. Доста от останалите също се подсмихнаха ехидно. Хари си пое дълбоко въздух и продължи спокойно, макар че отвътре му вреше и кипеше:

— Да, призраците са прозрачни, докато инфериите са мъртви тела, нали? Затова са плътни…

— Това ще ни го каже и едно петгодишно дете — ухили се злобно Снейп. — Инферият е труп, който някой черен магьосник е възкресил със заклинание. Инферият не е жив човек, той просто се използва като кукла на конци, за да изпълнява волята на магьосника. Призракът, както, надявам се, вече всички знаете, е отпечатъкът, който душата на покойник е оставила на земята… и както Потър ни обясни дълбокомислено, той е прозрачен .

— Ако се опитваме да ги различим, онова, което Хари каза, ще ни бъде страшно полезно — обади се Рон. — Като се натъкнем в тъмна уличка на нещо такова, ще се наложи да проверим дали е плътно и не върви да го попитаме „Извинявайте, но вие какво сте — отпечатък, оставен от душата на покойник ли?“.

Гръмна смях, мигновено утихнал след погледа, с който Снейп изгледа класа.

— Отнемам още десет точки на „Грифиндор“ — оповести той. — Не съм и очаквал по-сериозно прозрение от теб, Роналд Уизли, момчето, което е толкова плътно, че не може да се магипортира и на сантиметър през стаята.

— Недей! — прошепна Хърмаяни и сграбчи за ръката Хари, който беше направо вбесен и се канеше да каже нещо. — Безсмислено е, най-много да си докараш още едно наказание, не се занимавай повече!

— А сега отворете учебниците на двеста и тринайсета страница — каза Снейп с подигравателна усмивчица — и прочетете първите два абзаца за проклятието Круциатус…