Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Успях… е, донякъде! — оповести въодушевено Рон още щом зърна Хари. — Трябваше да се магипортирам до сладкарничката на Мадам Пудифут, само че се поувлякох и се озовах недалеч от магазина за пера „Скривъншафт“, но поне се придвижих!

— Браво на теб! — похвали го Хари. — А ти, Хърмаяни, как се справи?

— Иска ли питане, беше безупречна — отговори Рон още преди Хърмаяни да отвори уста. — Съвършена посока, проникновение, прозрение или каквото там беше… После всички отидохме да се почерпим набързо в „Трите метли“ и само да го беше чул Туайкрос как я превъзнася… Ще се изненадам, ако в скоро време не повдигне въпроса…

— Ами ти? — попита Хърмаяни, без да обръща внимание на Рон. — През цялото време ли беше горе при Нужната стая?

— Да — потвърди Хари. — И познайте кого срещнах там! Тонкс!

— Тонкс ли? — изненадани повториха в хор Рон и Хърмаяни.

— Да, каза, че била дошла при Дъмбълдор…

— Мен ако питаш — поде Рон, след като Хари им разказа разговора си с Тонкс, — тя е започнала да превърта. След онова в министерството май не е на себе си.

— Странно е — съгласи се Хърмаяни, която по неизвестни причини изглеждаше много угрижена. — Пратена е да охранява училището. Защо най-неочаквано си зарязва поста и идва при Дъмбълдор, след като знае, че той отсъства?

— Хрумна ми нещо — колебливо рече Хари. Чувстваше се неловко да го изрича на глас — това бе по-скоро територия на Хърмаяни, а не негова. — Не смятате ли, че тя може би е била… нали се сещате… влюбена в Сириус?

Хърмаяни го зяпна.

— Какво те накара да си го помислиш?

— И аз не знам — сви рамене Хари, — но когато споменах името му, Тонкс почти се разплака… освен това сега Покровителят й е едър четириног звяр… чудех се дали той… не се е преобразил в него.

— Може — изрече бавно Хърмаяни. — Но пак не разбирам защо Тонкс ще дохвърчи в замъка и ще ходи да се вижда с Дъмбълдор, ако наистина е дошла заради това…

— Пак се връщаме на онова, което аз ви казах — включи се и Рон, който междувременно се тъпчеше с картофено пюре. — Тонкс се държи странно. Не е на себе си. Жени! — отсъди той дълбокомислено, извърнат към Хари. — Разстройват се за щяло и нещяло.

— И все пак — натърти Хърмаяни, която се беше отърсила от унеса, — съмнявам се да намериш жена , която половин час ще се цупи само защото Мадам Розмерта не се е засмяла на шегата за вещицата, Лечителя и кактуса тарикатикус.

Рон се начумери.

Над кулите в замъка тук-там започна да се появява яркосиньо небе, но от тези първи признаци на наближаващото лято на Хари не му стана по-весело. Постоянно удряше на камък и в опитите си да разбере какво върши Малфой, и в усилията да подхване разговор със Слъгхорн и той да се престраши да му разкрие спомена, който очевидно беше укривал десетилетия наред.

— За последен път ти казвам, избий си го от главата този Малфой — отсече Хърмаяни.

Тримата с Рон седяха след обяда в едно слънчево кътче край замъка. Хърмаяни и Рон стискаха в ръце издадена от Министерството на магията брошура „Обичайни грешки при магипортирането и как да ги избегнем“, защото същия следобед щяха да се явяват на изпит, но брошурите изобщо не действаха успокоително на нервите им. Иззад ъгъла се появи момиче, Рон трепна и се опита да се скрие зад Хърмаяни.

— Не е Лавендър — отегчено каза тя.

— О, добре! — поотпусна се Рон.

— Хари Потър? — попита момичето. — Пратиха ме да ти предам това.

— Благодаря…

Хари взе със свито сърце навития на руло малък пергамент. След като момичето се отдалечи и вече не ги чуваше, той каза:

— Дъмбълдор ми заяви, че докато не изтръгна спомена, няма да имаме уроци!

— Може би иска да провери дали имаш напредък? — предположи Хърмаяни, докато Хари разтваряше пергаментовия свитък, но вместо високите, тесни и наклонени букви на Дъмбълдор видя небрежни драскулки, които се четяха много трудно заради големите петна размазано мастило по пергамента.

Скъпи Хари, Рон и Хърмаяни,

Нощес Арагог почина. Вий, Хари и Рон, сте се срещали с него и знаете колко прекрасен беше. Сигурен съм, Хърмаяни, че и ти щеше да го харесаш. Ще ви бъда признателен, ако по-късно довечера наминете за погребението. Смятам да бъде някъде на здрачаване, това беше любимото време на Арагог. Знам, че не ви е разрешено да излизате толкоз късно, но можете да използвате мантията невидимка. Нямаше да ви моля, ако можех да го понеса сам.