Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хагрид

— Виж — рече Хари и подаде на Хърмаяни писмото.

— О, майко мила! — ахна тя, докато го преглеждаше набързо, после го връчи и на Рон, който го прочете с нарастващо неверие.

— Той е превъртял ! — заяви вбесен. — Тази твар каза на побратимите си да ни изядат! Да се почерпят с нас! А сега Хагрид очаква да идем и да леем сълзи над ужасното му космато туловище!

— И не само това — допълни Хърмаяни. — Кара ни да излизаме от замъка вечер, а знае, че мерките за безопасност са милион пъти по-строги и ако ни хванат, ще си имаме страхотни неприятности.

— И друг път сме ходили при него нощем — напомни Хари.

— Да, но за такова нещо? — възкликна Хърмаяни. — Излагали сме се на какви ли не опасности само и само да помогнем на Хагрид, но в края на краищата… Арагог е мъртъв. Ако ставаше въпрос да го спасяваме…

— Тогава щях да имам още по-малко желание да ходя там — отсече Рон. — Хърмаяни, ти не си го виждала. Повярвай ми, това, че е мъртъв, му се е отразило много добре.

Хари отново взе писмото и се загледа в мастилените петна, с които беше осеяно. Върху пергамента очевидно обилно бяха капали едри сълзи…

— Хари, и дума не може да става да ходиш там! — каза Хърмаяни. — Само това оставаше — да те накажат за такова безсмислено нещо.

Хари въздъхна.

— Да, знам — съгласи се той. — Явно ще се наложи Хагрид да погребе Арагог без нас.

— Да, ще се наложи — рече с облекчение Хърмаяни. — Виж какво, в часа по отвари днес няма да има почти никой, всички ще се явяваме на изпит… опитай да умилостивиш някак Слъгхорн!

— На петдесет и седмия път ще извадя късмет, така ли? — простена горчиво Хари.

— Късмет! — възкликна най-неочаквано Рон. — Точно така, Хари… трябва ти късмет!

— За какво говориш?

— Пийни от отварата за късмет!

— Рон, браво на теб! — възхити се Хърмаяни. — Ами да! Как не съм се сетила!

Хари ги зяпна и двамата.

— Феликс Фелицис ли? — попита той. — Не знам… Пазех го за…

— За какво? — възкликна с недоумение Рон.

— Какво може да е по-важно от този спомен, Хари? — рече Хърмаяни.

Той не отговори. От известно време мисълта за златното шишенце витаеше в периферията на въображението му, в дълбините на ума му зрееха мъгляви неизяснени представи как Джини ще скъса с Дийн и Рон ще се зарадва да я види с нов приятел, които Хари виждаше единствено в сънищата си или във времето на здрача между съня и будността…

— Хари! С нас ли си още? — попита Хърмаяни.

— Какво?… Да, разбира се — отвърна той, след като дойде на себе си. — Ами… Добре. Ако и днес следобед не успея да убедя Слъгхорн да поговори с мен, ще пийна от Феликса и довечера ще опитам отново.

— Значи го решихме — отбеляза делово Хърмаяни, като стана на крака и направи изящен пирует. — Посока, постоянство, последователност… — прошепна тя.

— О, стига вече! — примоли се Рон. — Дойде ми до гуша… бързо, скрий ме!

— Не е Лавендър! — спря го нетърпеливо Хърмаяни, когато на двора се появиха още две момичета и Рон се шмугна зад нея.

— Супер! — възкликна той, като надзърна иззад рамото й да се увери. — Майко мила, не изглеждат никак щастливи, нали?

— Това са сестрите на Монтгомъри и е съвсем естествено да не изглеждат щастливи, не си ли чул какво е сполетяло малкото им братче? — попита Хърмаяни.

— Да ти призная, вече му изгубих дирята на чии роднини какво се случва — призна си Рон.

— Брат им е бил нападнат от върколак. Ако се вярва на мълвата, майка им е отказала да помага на смъртожадните. Така или иначе, момченцето е било само на пет годинки и е починало в „Свети Мънго“, не са успели да го спасят.

— Починало ли? — повтори стъписан Хари. — Но върколаците със сигурност не убиват, само те превръщат в такъв като тях.

— Понякога убиват — поправи го Рон, който изведнъж бе станал много сериозен. — Случва се, когато върколаците попрекалят.

— Как се казва върколакът? — побърза да попита Хари.

— Според слуховете го е направил Фенрир Грейбек — отговори Хърмаяни.

— Знаех си… маниакът, който обича да напада невръстни деца, Лупин ми разказа за него! — рече разгневен Хари.

Хърмаяни го погледна безрадостно.

— Хари, на всяка цена трябва да изтръгнеш този спомен — каза му тя. — Всъщност от това зависи да бъде спрян Волдемор. Тези ужасии, които постоянно се случват, са свързани с него…

В замъка зад тях би звънецът и Хърмаяни и Рон ужасени скочиха на крака.

— Ще се справите — каза им Хари, когато те се отправиха към входната зала — там се събираха всички, които щяха да се явят на изпита по магипортиране. — Успех!