Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Не, благодаря, имам среща с Дийн — отвърна тя, но Хари забеляза, че го казва без особено въодушевление.

Хари остави Рон и Лавендър в нещо като схватка по борба в стоеж и поведе Хърмаяни към свободната маса.

— Е, ти как прекара?

— О, добре — сви тя рамене. — Нищо особено. А как беше у Бон-Бон?

— Ще ти кажа след малко — обеща Хари. — Виж какво, Хърмаяни, не можеш ли…

— Не, не мога! — отсече тя. — Затова не ме моли.

— Мислех си, че след Коледата…

— Не аз, Хари, а Дебелата дама е изгълтала цяла бъчва отлежало петвековно вино. Та каква важна новина искаше да ми съобщиш?

Изглеждаше много ядосана, затова Хари реши да не спори точно сега за Рон и й разказа какво е чул от разговора на Малфой и Снейп.

След като приключи, Хърмаяни помисли малко и попита:

— Не смяташ ли, че…

— Че се е преструвал как иска да помогне на Малфой, колкото да го накара да издаде какво прави ли?

— Ами да — рече Хърмаяни.

— Бащата на Рон и Лупин са на същото мнение — смръщи се Хари. — Но това доказва по безспорен начин, че Малфой крои нещо, не можеш да го отречеш.

— Не, не мога — потвърди бавно тя.

— И го прави по заповед на Волдемор, точно както ти казвах!

— Хмм… някой от двамата спомена ли наистина името на Волдемор?

Хари сбърчи чело и се помъчи да си спомни.

— Не съм убеден… Със сигурност Снейп каза „твоят господар“, кой друг може да е?

— Не знам — прехапа устна Хърмаяни. — Може би баща му? — Очевидно замислена, тя погледна към отсрещния край на стаята и дори не забеляза, че Лавендър гъделичка Рон. — Как е Лупин?

— Не е много добре — отвърна Хари и разказа за бойната му задача сред върколаците и за трудностите, на които се натъква. — Чувала ли си за Фенрир Грейбек?

— Да, чувала съм! — сепна се Хърмаяни. — И ти си чувал, Хари!

— Кога — в часовете по история на магията ли? Прекрасно знаеш, че никога не съм слушал…

— Не, не по история на магията! Нали Малфой заплаши с него Боргин! — припомни Хърмаяни. — На „Мракон-али“, не помниш ли? Каза на Боргин, че Грейбек е стар семеен приятел и ще наминава, за да провери дали Боргин работи по въпроса.

Хари зяпна.

— Забравил съм! Но това доказва , че Малфой е смъртожаден, как иначе ще поддържа връзка с Грейбек и ще му нарежда какво да прави!

— Доста подозрително си е — пошушна Хърмаяни. — Освен ако…

— О, престани! — възкликна отчаян Хари. — За това вече няма как да си затвориш очите!

— Ами… не е изключено да са празни закани.

— Теб човек не може да те убеди — поклати глава Хари. — Ще видим кой ще излезе прав… Ще си вземеш думите назад, Хърмаяни, точно както онези от министерството. А, да, скарах се и с Руфъс Скримджър…

Двамата прекараха остатъка от вечерта в приятелски разговор, по време на който обиждаха как ли не Министерството на магията, защото и Хърмаяни като Рон смяташе, че си е направо нахално да молят сега Хари за помощ след всичко, на което са го подложили предната година.

На следващата сутрин срокът започна с приятна изненада за шестокурсниците: през нощта някой беше окачил на дъската за обяви в общата стая голяма табела:

Ако сте на седемнайсет години или ще ги навършите преди 31 август, имате право да изкарате тримесечен курс по магипортиране с инструктор от Министерството на магията. Ако желаете да се включите, запишете се отдолу.

Цена: 12 галеона

Хари и Рон се присъединиха към блъсканицата пред обявата, за да си изчакат реда и да се запишат и те. Рон тъкмо вадеше перото, за да се включи след Хърмаяни, когато Лавендър се промъкна зад него, долепи длани до очите му и изгука:

— Познай кой е, Бон-Бон!

Хари се обърна, видя, че Хърмаяни се отдалечава, и я догони, защото не му се стоеше с Рон и Лавендър, но за негова изненада след малко Рон също ги настигна при дупката в портрета с яркочервени уши и начумерено лице. Без да казва и дума, Хърмаяни ускори крачка и отиде при Невил.

— Магипортиране значи — подхвана Рон с тон, от който беше пределно ясно, че не желае да обсъжда случилото се току-що. — Дали ще бъде забавно, а?

— Не знам — отвърна Хари. — Може би когато го правиш сам, е по-хубаво, лично на мен не ми беше никак приятно, когато Дъмбълдор ме магипортира със себе си при онова пътуване.

— Бях забравил, че ти вече си го правил… Дано да си взема изпита от първия път — притесни се Рон. — Фред и Джордж са успели.

— Но Чарли са го скъсали, нали?

— Да, ама той е по-едър от мен — напомни Рон и разпери ръце, сякаш е горила, — затова Фред и Джордж не разказваха много-много за изпита… поне пред Чарли.