Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— О, Пърс! — пророни през сълзи госпожа Уизли и се надигна да го целуне.

— Отбихме се само за пет минути, аз ще се поразходя из двора, докато вие си поприказвате с Пърси. Не, не, уверявам ви, не искам да нахалствам! Е, ако някой пожелае да ми покаже прелестната ви градина… О, онзи младеж там е приключил с храната, дали не иска и той да се поразтъпче заедно с мен?

Обстановката около трапезата се промени почти осезаемо. Всички преместиха погледи от Скримджър към Хари. Явно никой не сметна за убедителна преструвката на Скримджър, че не знае как се казва момчето, нито за особено естествено да посочи именно Хари да го придружи из градината, при положение че храната в чиниите на Джини, Фльор и Джордж също беше ометена.

— Е, добре — каза Хари насред настъпилото мълчание.

Не беше се хванал на приказките на министъра, че били минавали наблизо и Пърси искал да се види с роднините си. Именно това беше истинската причина да дойдат — Скримджър е искал да поговори насаме с него.

— Защо не! — рече той тихо, докато минаваше покрай Лупин, който се беше понадигнал от стола. — Защо не! — добави, когато господин Уизли отвори уста да каже нещо.

— Чудесно! — заяви Скримджър и се дръпна от вратата, та Хари да излезе пръв. — Само ще обиколим веднъж градината и после ние с Пърси си тръгваме. Вие си продължавайте!

Хари закрачи през двора към градината с избуяли, отрупани със сняг растения, а Скримджър закуцука до него. Хари знаеше, че в миналото той е оглавявал служба „Аврори“. Изглеждаше решителен и кален в битките, много различен от шишкавия Фъдж с неговото бомбе.

— Прелестно! — рече Скримджър, като спря при оградата на градината и погледна през затрупаната с преспи морава невидимите заради снега растения. — Прелестно!

Хари не отвърна нищо. Усещаше, че Скримджър го държи под око.

— От много време искам да се срещна с теб — подхвана след малко министърът. — Знаеш ли?

— Не — призна си откровено Хари.

— О, да, от много време. Но Дъмбълдор ти трепери като над писано яйце — продължи Скримджър. — И как иначе, как иначе, разбира се, след всичко, което ти се струпа на главата… особено в министерството… — Той зачака Хари да каже нещо, но понеже момчето не откликна, министърът продължи: — Откакто встъпих в длъжност, търся случай да поговоря с теб, но Дъмбълдор все го осуетява, което, както вече отбелязах, си е съвсем нормално.

Хари продължи да мълчи и да чака.

— Само какви слухове се носят! — рече Скримджър. — Е, и двамата знаем, разбира се, как всичко се изопачава… а и тази мълва за някакво пророчество… че именно ти си Избрания…

Хари си помисли, че вече са близо до причината Скримджър да се появи в къщата.

— Предполагам, че Дъмбълдор е обсъждал тези въпроси с теб.

Хари се подвоуми — не знаеше дали да излъже или не. Загледа се в ситните стъпчици на градинските гномчета около цветните лехи, после към мястото, където снегът беше утъпкан — точно там Фред беше заловил гнома, който сега беше издокаран с балеринска поличка и красеше върха на коледната елха. Накрая Хари реши да каже истината… или поне част от нея.

— Да, обсъждали сме ги.

— А, така ли, така ли… — заповтаря Скримджър. Хари забеляза с крайчеца на окото, че и той му хвърля крадешком погледи, макар да се преструва, че се е захласнал по гномчето, което току-що беше подало глава изпод един замръзнал рододендрон. — И какво ти каза Дъмбълдор, Хари?

— Съжалявам, но това е само между нас двамата — заяви момчето.

Постара се да го каже възможно най-любезно и тонът на Скримджър също беше ведър и дружелюбен, когато рече:

— О, да, това е въпрос на споделени тайни, не бих искал да любопитствам излишно… не, не… Пък и толкова ли е важно дали точно ти си Избрания?

На Хари му трябваха няколко секунди да осмисли последните думи, после той отвърна:

— Наистина не разбирам за какво говорите, господин министър.

— Е, за теб, разбира се, е изключително важно — засмя се Скримджър. — Но за магьосническото общество като цяло… това са само догадки, нали? Важно е в какво вярват хората.

Хари не каза нищо. Помисли си, че вече знае приблизително какво ще последва, но нямаше намерение да помага на Скримджър да стига дотам. Гномчето под рододендрона се беше запретнало да копае и да търси в корените му червеи и Хари не сваляше очи от него.

— Хората вярват, че именно ти си Избрания — каза Скримджър. — Смятат те за герой… какъвто си наистина, Хари, независимо дали си избран или не. Колко пъти си се изправял лице в лице с Онзи-който-не-бива-да-се-назовава? При всички положения — продължи той, без да чака отговор, — същественото в случая е, че за мнозина ти, Хари, си символ на надеждата. Мисълта, че има някой, който може би е в състояние… който може би дори е предопределен да унищожи Онзи-който-не-бива-да-се-назовава… това, естествено, насърчава и ободрява хората. И няма как да не смятам, че след като веднъж си го осъзнал, вероятно смяташ едва ли не за свой дълг да застанеш редом до министерството и да повдигнеш духа на всички.