Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Селестина завърши песента с много дълга и писклива нота и от радиоприемника екнаха ръкопляскания, към които госпожа Уизли се присъедини въодушевено.

— Свъррши ли? — попита на висок глас Фльор. — Най-после, беше ужжасно!

— Ще пийнем ли по едно преди лягане? — попита също на висок глас господин Уизли, след като скочи на крака. — Кой иска яйчен грог?

— С какво се занимаваш напоследък? — обърна се Хари към Лупин, когато господин Уизли се засуети и отиде да донесе грога, а останалите започнаха да се протягат и се впуснаха в разговори.

— О, напоследък съм в нелегалност — отвърна Лупин. — Почти в буквалния смисъл на думата. Затова не ти писах, Хари — ако ти бях пратил писмо, можех да се издам.

— В какъв смисъл?

— Живея сред събратята си, сред себеподобни — обясни Лупин. — Върколаци де — добави той, защото Хари го погледна неразбиращо. — Почти всички са на страната на Волдемор. Дъмбълдор искаше да има свой човек, шпионин между тях… и аз бях направо готов за това. — В думите му имаше едва загатнато огорчение и Лупин вероятно се усети, защото се усмихна по-сърдечно и продължи: — Не че се оплаквам, все някой трябва да го прави, а кой може да е по-подходящ от мен? И все пак ми беше много трудно да спечеля доверието им, защото нося непогрешими белези от опитите да живея сред магьосниците. Те са обърнали гръб на нормалното общество и живеят на ръба, крадат… а понякога и убиват, за да се прехранват.

— И защо са се съюзили с Волдемор?

— Смятат, че ако той победи, ще живеят по-добре — обясни Лупин. — А не е лесно да спориш с типове като Грейбек…

— Кой е Грейбек?

— Не си ли чувал за него? — Лупин стисна трескаво юмруци върху коленете си. — Фенрир Грейбек вероятно е най-свирепият върколак днес. Убеден е, че живее на земята с едно-едничко призвание: да нахапе и да зарази възможно най-много хора, така върколаците ще се множат и множат, докато надделеят над магьосниците. В замяна на вярната служба Волдемор му е обещал прещедра награда. Грейбек се е специализирал в ухапване на невръстни деца… Смята, че те трябва да бъдат хапани още съвсем малки и да бъдат възпитавани далеч от родителите си — така ще намразят нормалните магьосници. Волдемор се е заканил да го насъска срещу дъщерите и синовете на хората, а подобна заплаха обикновено се увенчава с добри плодове. — Известно време Лупин мълча, сетне продължи: — Мен ме ухапа именно Грейбек.

— Какво? — изуми се Хари. — Когато… когато си бил малък ли?

— Да. Баща ми нещо го обидил. Много дълго не знаех кой точно върколак ме е нападнал, дори изпитвах състрадание към него, защото смятах, че не се е владеел, и вече знаех какво е да се преобразяваш. Но Грейбек го прави съзнателно. По пълнолуние дебне отблизо жертвите, за да е сигурен, че ще му бъдат подръка. Планира всичко. Именно него използва Волдемор, за да подчини върколаците. Няма да се преструвам, моите разумни доводи не могат да оборят твърдението на Грейбек, че ние, върколаците, заслужаваме кръв, че трябва да си отмъщаваме на нормалните хора.

— Но нали ти си нормален! — възрази яростно Хари. — Просто имаш… проблем.

Лупин избухна в смях.

— Понякога много ми напомняш Джеймс. Той го наричаше в компания „малкия космат проблем“. Мнозина бяха останали с впечатлението, че имам пакостлив заек.

Той пое с благодарствена дума чашата яйчен грог, която му подаде господин Уизли, и сега изглеждаше малко по-весел. Междувременно Хари усети прилив на вълнение: покрай последното споменаване на баща му се сети, че отдавна иска да пита нещо Лупин.

— Чувал ли си някога за човек, на когото са викали Нечистокръвния принц?

— Нечистокръвния какъв?

— Принц — повтори Хари, като не го изпускаше от очи, за да види дали той ще си спомни.

— Сред магьосниците няма принцове — отговори вече усмихнат Лупин. — Такова прозвище ли смяташ да използваш? А аз си мислех, че „Избрания“ би трябвало да ти е достатъчно.

— Това не е свързано с мен! — възмути се Хари. — Нечистокръвния принц е учил навремето в „Хогуортс“, у мен е старият му учебник по отвари. Писал е в него заклинания, ама такива, които сам е измислял. Например „Левикорпус“…

— О, по мое време това беше страшно модно в „Хогуортс“ — отбеляза Лупин, който се отдаде на спомени. — Когато бях в пети курс, няколко месеца не смеехме да ходим никъде от страх да не увиснем като на кука, хванати за глезена.