Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Не само на тяхната, имам на своя страна и други, по-смели хора!

— Защо тогава не се доверяваш на мен, мога да…

— Знам какво целите! Искате да ми отнемете славата!

Настъпи поредното мълчание, сетне Снейп рече студено:

— Говориш като малко дете. Влизам ти в положението, разстроен си, че баща ти беше заловен и пратен в тъмница, но…

Хари успя да реагира в последния момент: чу от другата страна на вратата стъпките на Малфой и се метна встрани точно когато тя се отвори рязко, а Драко закрачи нататък по коридора, като подмина отворената врата на кабинета на Слъгхорн, зави зад ъгъла в дъното и се скри от поглед.

Хари не смееше да си поеме въздух — лежеше свит долу, когато Снейп се появи бавно от класната стая. Той се върна с непроницаемо лице на празненството. Хари остана свит на пода под мантията невидимка, а мислите му препускаха лудешки.

— Значи Снейп е предложил да му помогне? Сигурен ли си, че наистина е предложил да помогне на него?

— Ако ме попиташ още веднъж — тросна се Хари, — ще те фрасна с това брюкселско зеле…

— Само уточнявам — заоправдава се Рон.

Двамата стояха сами на мивката в кухнята на „Хралупата“ и по заръка на госпожа Уизли белеха цяла планина брюкселско зеле. Зад прозореца отпред се сипеше сняг.

— Да, Снейп предложи да му помогне ! — все пак отвърна Хари. — Обясни на Малфой, че е обещал на майка му да го закриля, че е дал нерушим обет или нещо от тоя род…

— Нерушима клетва ли? — смая се Рон. — Неее, невъзможно… Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Защо, какво означава тя?

— Ами… не можеш да нарушиш Нерушимата клетва…

— Колкото и да ти е странно, това го разбрах и сам. А ако я нарушиш, какво ще стане?

— Ще умреш — отвърна лаконично Рон. — Когато бях на около пет години, Фред и Джордж се опитваха да ме накарат да я дам. И вече бях на път да го направя, държахме се с Фред за ръце и така нататък, когато татко ни завари. Направо побесня. — Очите на Рон блеснаха при спомена. — Това е единственият път, когато съм го виждал ядосан колкото мама. Фред твърди, че оттогава задникът му отляво вече не е същият.

— Дай да го пропуснем задника на Фред…

— Моля? — екна гласът на Фред и в кухнята влязоха близнаците. — Аааа, Джордж, я ги виж! Режат с ножове! Горките!

— След два месеца и малко ставам на седемнайсет — оповести нацупено Рон, — и тогава вече ще мога да го правя с магия!

— Но междувременно — заяви Джордж, след като седна на кухненската маса и си качи краката отгоре, — можем да ти се порадваме, докато ни показваш как всъщност се борави с… хей, внимавай!

— Заради теб стана! — ядоса се Рон и засмука порязания си палец. — Чакай само да стана на седемнайсет…

— Не се и съмнявам, че ще ни зашеметиш всички с неподозирани магически способности — прозина се Фред.

— И понеже стана дума за неподозирани способности, Роналд — намеси се отново Джордж, — какво чуваме от Джини за теб и за някаква млада дама на име Лавендър Браун… освен ако сведенията ни не са погрешни…

Рон поруменя, но не изглеждаше сърдит, когато се обърна отново към брюкселското зеле.

— Гледай си работата!

— Какъв остроумен отговор! — подсмихна се Фред. — Направо не знам как ти хрумват. Не, искахме само да разберем… как е станало.

— Кое как е станало?

— Въпросната дама да не е преживяла злополука?

— Моля?

— В смисъл откъде й е това трайно и всеобхватно умопомрачение? Внимавай сега!

Госпожа Уизли влезе в кухнята точно навреме, за да види как Рон мята ножчето за брюкселското зеле по Фред, който лениво замахна с магическата пръчка и ножът се превърна в хартиено самолетче.

— Рон! — подвикна бясна майка му. — Никога повече не допускай да те виждам как хвърляш ножове!

— Няма… — рече Рон — да допускам да виждаш — смотолеви накрая той и отново се извърна към планината брюкселско зеле.

— Фред, Джордж, съжалявам, милички, но довечера пристига Ремус, ще се наложи Бил да се смести при вас двамата!

— Разбира се — отвърна Джордж.

— Тъй като Чарли няма да се прибере, Хари и Рон ще останат в таванската стая, а ако Фльор отиде при Джини…

— Джини ще си изкара страхотна Коледа, няма що — промърмори Фред.

— Всички ще се чувстват добре. Или поне ще имат топла постеля — довърши госпожа Уизли донякъде измъчено.

— Значи Пърси наистина няма да ни покаже грозната си физиономия, така ли? — попита Фред.

Госпожа Уизли се извърна и чак тогава отговори: