Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Страхотно! — запревива се от смях Рон. — Много мило!

— Предпочитам тях пред онзи ланец — отбеляза Хари и това тутакси отрезви Рон.

Когато седнаха на коледния обяд, всички се бяха издокарали с нови пуловери — всички без Фльор (госпожа Уизли очевидно беше решила, че за нея не си струва да хаби усилия) и без самата госпожа Уизли, която си беше сложила нова-новеничка тъмносиня магьосническа шапка, проблясваща с нещо като ситни диаманти с вид на звезди, и невероятна златна огърлица.

— Фред и Джордж ми ги подариха! Красиви са, нали?

— Е, мамо, установяваме, че сега, откакто сами си перем чорапите, все повече те ценим — отвърна Джордж и нехайно махна с ръка. — Пащърнак, Ремус?

— Хари, имаш червей в косата си — обяви бодро Джини и се пресегна през масата да го махне, а Хари усети как по врата го побиват тръпки, които нямат нищо общо с червея.

— О, какъв ужаас! — рече Фльор и потрепери престорено.

— Да, голям ужас — съгласи се с нея Рон. — Искаш ли сос, Фльор?

В огромното си желание да й го поднесе той събори съдчето, Бил обаче замахна с магическата пръчка, сосът се извиси във въздуха и хрисимо се върна в съдината.

— Непохватен си като оная Тонкс — каза Фльор на Рон чак след като приключи с благодарствените целувки, с които обсипа Бил. — Тя всичко събарря…

— Поканих милата Тонкс да ни погостува днес — рече госпожа Уизли, като остави излишно рязко морковите и изгледа Фльор на кръв. — Но тя отказа да дойде. Говорил ли си с нея напоследък, Ремус?

— Не. Не поддържам връзка с почти никого — отвърна той. — Но Тонкс си има семейство, сигурно е отишла при тях.

— Хмм… — рече госпожа Уизли. — Може би. Останах с впечатлението, че смята да посрещне Коледата сама.

Тя погледна подразнено Лупин, сякаш именно той е виновен, задето снаха ще й стане Фльор, а не Тонкс. Хари обаче се взря през масата във Фльор, която даваше на Бил късчета пуйка, забучени на вилицата й, и си помисли, че госпожа Уизли води отдавна загубена битка. Покрай това се сети, че се е канел да попита нещо за Тонкс, а кой можеше да му отговори по-добре от Лупин — човека, който знаеше най-много за Покровителите?

— Покровителят на Тонкс се е променил — сподели той с него. — Или поне така твърди Снейп. Не знаех, че е възможно да се случи. Кога се променя Покровител?

Лупин първо сдъвка парчето пуйка в устата си и го преглътна и чак тогава провлачи:

— Понякога… заради силен потрес… или емоционален срив…

— Изглеждаше голям и беше четирикрак — оповести Хари. Внезапно му хрумна нещо и той понижи глас: — Ей… а дали…

— Артър! — прекъсна го внезапно госпожа Уизли. Беше станала от стола и с ръка на сърцето гледаше втрещена през кухненския прозорец. — Артър… виж, Пърси!

— Какво?

Господин Уизли се обърна. Всички побързаха да погледнат към прозореца, Джини дори се изправи, за да вижда по-добре. И наистина — през покрития с преспи двор вървеше Пърси Уизли, очилата му в рогови рамки проблясваха на слънцето. Той обаче не беше сам.

— Артър, ама той… той е с министъра!

И това беше истина — мъжът, чиято снимка Хари беше виждал в „Пророчески вести“, вървеше с леко накуцване след Пърси, а по буйната му като грива прошарена коса и черното наметало тук-там се белееше сняг. Още преди някой да е изрекъл и дума, още преди госпожа и господин Уизли да се спогледат изумени, задната врата се отвори и в рамката й застана Пърси.

За миг настана болезнено мълчание. После Пърси каза доста сковано:

— Честита Коледа, мамо!

— О, Пърси ! — ахна госпожа Уизли и се хвърли в обятията му.

Подпрян на бастуна, Руфъс Скримджър поспря на прага и се усмихна, докато оглеждаше трогателната картина.

— Извинявайте, че нахълтваме така — подхвана той, когато госпожа Уизли се извърна грейнала към него и започна да бърше сълзите си. — Ние с Пърси бяхме наблизо… по работа, естествено… и той не се сдържа, реши да намине да ви види.

Пърси обаче не даваше никакви признаци, че иска да поздрави някого от останалите в семейството. Стоеше като препариран и гледаше някъде над главите на насъбралите се. Господин Уизли, Фред и Джордж го наблюдаваха с каменни лица.

— Ама заповядайте, седнете, господин министър! — засуети се госпожа Уизли, като си пооправи шапката. — Вземете си от пуйката… или папнете худинг… исках да кажа…

— Не, не, драга ми Моли — спря я Скримджър. Хари предположи, че преди да влязат в къщата, министърът е попитал Пърси за името. — Не искам да ви се натрапваме, изобщо нямаше да идваме, ако Пърси не държеше толкова да…