Лора Роуланд - Бундори

— О, Боже, тук са писанията на будисткия свещеник Мива! — възкликна Ногучи. Той отвърза избелял копринен ширит, отвори ръкописа и зачете напевно:

Владетелят Ода Нобунага е звяр, какъвто светът не е виждал. В жаждата си за власт той избива собственото си семейство, за да спечели териториите на провинциите Мацуда и Фукада. Принуждава един свой чичо да извърши самоубийство, а на друг собственоръчно отнема живота. Убива по-малкия си брат, когото майката тайно е замислила да направи глава на семейството вместо него. По-късно затрива друг свой брат, за да стане владетел на провинция Овари. В жестоки сражения разбива клановете Имагава, Такеда и Сайто, както и хиляди техни воини. До смъртта си на четирийсет и девет годишна възраст оставя зад себе си безброй отсечени глави и разлагащи се трупове и превзема повечето провинции в страната.

— Описан по този начин, Ода изглежда по-скоро като въплъщение на злото, отколкото като велик владетел — отбеляза Сано.

Ногучи остави свитъка настрана.

— Не забравяй, че духовенството го е ненавиждало, защото, когато сектата Ико въстава срещу него, той опожарява храмовете им и избива над четирийсет хиляди мъже, жени и деца. Но е бил типичният военачалник за времето си, майстор на гекокуджо, изкуството низшият да победи висшия. Пътят, по който воинът се издига до властта, отхвърляйки вишестоящите. Малцина са успявали да приложат този принцип тъй успешно като Ода. Но има и възмездие — продължи Ногучи. — Нашият човек си е отишъл от този свят така, както е живял на него — сред предателство и насилие. Ето хроника на събитията отпреди сто и седем години… — той отвори друг свитък и продължи:

Докато владетелят Ода се наслаждава на почивката си в храма Хоно в Киото с малочислена охрана, генерал Акечи Мицухиде — бивш негов васал, го обгражда и напада. Воините на Ода загиват в опит да защитят своя господар. Останал сам, владетелят с Ода продължава да отбива атаките на изменниците. Топка от аркебуз раздробява ръката му. Без надежда за спасение той се оттегля в храма и извършва сепуку, за да избегне пленничество. Тялото му е погълнато от пламъците на горящия храм…

— Зловещ акт, да убиеш господаря си… — рече Сано, обхванат от ужаса, който винаги будеше у него това престъпване на Бушидо.

— За който Акечи получава съответното наказание — припомни му Ногучи. — За сметка на това верните съюзници на Ода — Тойотоми Хидейоши и Токугава, Йеясу, са имали много по-добра съдба.

Сано цитира една стара сентенция: „Нобунага изсече камъните за основите на страната, Хидейоши ги издяла, а Йеясу ги сложи на място.“

— Има и друга мисъл — рече Ногучи: — „Нобунага си смля брашното, Хидейоши изпече питата, а Йеясу я изяде.“ Ха-ха-ха!

— Да — усмихна се Сано, оценявайки шегата на Ногучи. Никой не можеше да отрече, че Токугава и Тойотоми бяха спечелили от жестокостта на Ода, най-вече от убийството му. Хидейоши — прекият наследник на Ода, бе затвърдил наследените области. А Йеясу накрая бе станал първият шогун, управляващ обединената нация, чиито основи бяха положени от предшествениците му. Ако не бе предателството на Акечи, никой от двамата нямаше да получи военно върховенство.

Ногучи прочете на глас хроника на последствията от смъртта на Ода Нобунага:

След като получил вестта за смъртта на владетеля Ода, генерал Тойотоми незабавно се впуснал в седемдневен поход през дъжд и ветрове да търси отмъщение за предателството на Акечи.

— О, Боже — спря да чете Ногучи. — Ето едно от имената, които търсиш…

— Дай да видя! — изгарящ от нетърпение, Сано грабна свитъка от ръцете му и зачете:

Сред воините, които придружаваха Хидейоши, бяха главният командващ войската му Ендо Мунецуго и генерал Фудживара — най-верният васал на владетеля Ода. Те убиха Акечи и разгромиха армията му, за да отмъстят за коварната смърт на Ода. И тогава, на върха на славната им победа, генерал Фудживара внезапно обърна армията си срещу Ендо Мунецуго. Сам се хвърли в бой с двата си меча, чиито ефеси имаха формата на човешки черепи, подложи на сеч войските на Ендо и осея с трупове пътя си. Тези двама съюзници бяха станали непримирими врагове, защото…

От това място нататък за нещастие ръкописът бе мухлясал и скъсан. В следващите листове на свитъка вече не се споменаваха генерал Фудживара, Ендо Мунецуго или Араки Йоджиемон. Сано трескаво прерови и другите свитъци в сандъка, но не намери никакви други пасажи за тримата воини.