Лора Роуланд - Бундори

— Точно така — бяха. Всеки от тях имаше значително влияние върху шогуна, но когато Янагисава се издигна, един по един изпаднаха в немилост. Сайго завърши дните си като инспектор по пътищата далеч и на север. Мияги почина от треска, но разправят, че Янагисава лично поръчал убийството му. Ами Фусей? Официално извърши сепуку, защото го обвинили, че злоупотребява със средства от хазната. Кой знае каква е истината всъщност… — Ногучи замълча, а после добави: — На всички е ясно, че дворцовият управител безмилостно отстрани тези мъже като ненужни спънки по пътя си към върховната власт, а шогунът не помръдна и пръста си да ги спаси.

Сано го погледна изненадан. Бе чувал слухове за машинациите на Янагисава, но не чак такива.

— Допускам възможността нещо подобно да се случи и с мен — каза той, като се опитваше да звучи по-смело, отколкото се чувстваше. — Но мой дълг е да заловя Убиеца Бундори.

Ногучи отрони тъжна въздишка и коленичи на пода.

— Сано сан. Моля те, вслушай се в разума. Не се съсипвай с това разследване. Когато видиш шогуна, кажи му, че трябва да прехвърли работата на полицията. Ти си интелигентен, можеш да намериш начин да го сториш, като запазиш достойнство и пред себе си, и пред него. А Янагисава ще ти помогне… дори може би ще те възнагради, че си избрал да му се подчиняваш. И остави тази работа на полицията. Те разполагат с нужните хора… И с одобрението на Янагисава… — главният архивар с жест покани Сано да седне срещу него и продължи: — Послушай ме, преди да е станало твърде късно… — Сано остана прав и Ногучи каза смирено: — Обмислял ли си всички последствия? Докато ти се мъчиш сам с разследването, Убиецът Бундори продължава на воля да взима своите жертви. Колко хора могат да бъдат спасени, ако отстъпиш!

Последната реплика попадна право в целта и Сано скри неудобството си, обръщайки се с гръб към Ногучи. Можеше да приеме опасността за себе си, но имаше ли право да рискува живота на невинни хора заради принципите и амбициите си? Пое поръчението с надеждата, че ще стори добро, а се озова в положение, при което разследването му застрашаваше други хора. Но как би могъл да предположи, че някой ще му пречи да хване масов убиец, който тероризира града? Той се обърна бавно с лице към началника си.

— О, май вече разбираш — каза Ногучи с бащинска усмивка.

— Не! — Сано бе поел дъх да отвърне „да“, но отрицателният отговор се изплъзна между устните му, за да даде воля на онази непримирима, вечно търсеща истината част от душата му. — Длъжен съм да открия Убиеца Бундори и да го предам на правосъдието. Ще ми помогнете ли?

Ногучи отмести поглед и замълча. Плахият благ архивар искаше да помогне на своя приятел, но се страхуваше от наказанието на Янагисава. Сано замълча също и търпението му се оказа печелившо. Ногучи въздъхна и се надигна тромаво.

— Е, добре. Ела, но, моля те, не казвай никому, че съм ти съдействал.

После взе една лампа и го поведе навън през задната врата. Минаха по пътеката във вътрешната градина и стигнаха до голям склад без прозорци. Дебелите му варосани стени и солиден керемиден покрив предпазваха от пожар ценните документи и ръкописи. Ногучи отвори масивната врата с железен обков. Отвътре ги лъхна възкисел мирис на плесен. Когато влязоха, трептящото пламъче от лампата на главния архивар освети многобройни метални сандъци, надписани с етикети и подредени покрай стените. Сано забеляза, че те не следват някакъв специален ред: „Бунтът Шимабара“ 11 11 Селско въстание през 1637–1638 г. заради високите данъци — Б.ред. стоеше между „Режимът Ашикага“ 12 12 Династия шогуни от първата половина на XIV до средата на XVI в. — Б.ред. и „Нобуо“ — известния поет, починал миналия месец.

— Ето там, струва ми се — каза Ногучи и посочи към един сандък с етикет „Ода Нобунага“.

Заедно повдигнаха тежкия сандък и го отнесоха в кабинета. С благоговението на посветен в свещен ритуал. Ногучи коленичи до него и вдигна капака. Малките му очи заблестяха. Вътре догоре бяха натъпкани ръкописи: някои — запазени и непокътнати, други — омачкани и целите на петна. Усети мириса на стара — хартия и плесен — дъха на миналото, който неизменно дразнеше интелектуалното любопитство. С усещането, че е привилегирован заради възможността да докосва древни документи и да чете слова на хора, очевидци на историческите събития, Сано пристъпи напред и двамата с Ногучи се заеха да преглеждат хрониките за живота на Ода, търсейки повече данни за съюзниците му Араки Йоджиемон и Ендо Мунецуго. Но любовта към историята непрестанно ги отклоняваше от главната цел и те често се зачитаха в странични текстове.