Лора Роуланд - Бундори

Стражите, свикнали с необичайното работно време на своя господар, се погрижиха за коня на Сано и с поклон го пуснаха през портата. На прага го посрещна един слуга и го отведе в кабинета.

— Сано сан? Какво те води насам? — Ногучи работеше сам тази нощ и бе коленичил зад писалището си, отрупано с ръкописи и пособия за писане. При вида на изцапаните му с кръв дрехи вдигна вежди и бръчките от челото му се изместиха върху бръснатото му теме. — Приятелю, какво се е случило с теб?

Сано му разказа за нападението. Ногучи излезе иззад писалището и се засуети около него, оглеждайки пораженията.

— О, не. Ама че работа! Да повикам ли лекар?

— Добре съм — увери го Сано. Раните от острието на меча смъдяха, но не бяха сериозни и той можеше да се погрижи за тях, когато се прибереше вкъщи.

— Тогава нещо да се подкрепиш.

— Благодаря, вече хапнах — отвърна Сано с надеждата, че учтивата фраза ще охлади ентусиазма на Ногучи да го обгражда с гостоприемството си. Не беше ял от обяд, но искаше незабавно да пристъпи към целта на посещението си.

Ногучи се успокои:

— Е, тогава, радвам се, че си тук. Имам добри новини за теб. Семейство Уеда определиха час и място за миай между теб и госпожица Рейко.

— Това е хубаво — отвърна Сано в опит да звучи въодушевено. Всъщност съвсем бе забравил за брачните преговори. — Благодаря много, Ногучи сан. — Срещата ще бъде вдругиден подир обед в храма Каней — продължи Ногучи. — Стига това да е удобно за теб и за уважаемата ти майка.

Сано се опита да си представи бъдещата си съпруга, но установи, че във въображението му Рейко е с чертите и фигурата на Аой. Смутен, той каза:

— Разбира се, че е удобно — и повтори учтивите благодарности. — А сега, Ногучи сан, имам нужда от помощта ви за нещо друго. Необходима ми е информация за Араки Йоджиемон и Ендо Мунецуго — и Сано набързо обясни по каква причина.

Ногучи пое дълбоко въздух и после шумно въздъхна:

— Сано сан, наскоро до мен достигнаха слухове, че по някаква причина си загубил благоволението на дворцовия управител Янагисава. Силно се надявам, че това са само приказки, лишени от всякакво основание… — в премигващите му очи се четеше явна молба Сано да потвърди надеждите му.

Даде си сметка, че конфликтът му с Янагисава не е останал скрит. Телохранителите и слугите, присъствали на срещата му с шогуна, вероятно бяха налели вода в мелницата на клюките. Самият Янагисава в усилията си да очерни репутацията му без съмнение бе пускал навсякъде пренебрежителни реплики по негов адрес. Сано знаеше, че това е началото на провала му.

Вероятно безпокойството се бе изписало на лицето му, защото Ногучи възкликна жално:

— О, не, значи не са само слухове! Какво си направил, Сано сан?

— Нищо, с което да засегна дворцовия управител, наистина! — притеснен, Сано закрачи из стаята. — Но Янагисава, изглежда, е против това да заловя Убиеца Бундори.

Ногучи закима в такт с движението на Сано.

— Тогава не трябва да го правиш — каза той, сякаш това бе най-разумното нещо на света. Сано замръзна на мястото си и се втренчи в него, без да може да повярва на чутото. Понечи да възрази, но Ногучи побърза да каже: — Не, чакай! Остави ме да обясня! — приближи се припряно до Сано и го сграбчи за ръката. — Млад си още! Не си бил достатъчно дълго на служба при шогуна, за да разбереш как стоят нещата… — и макар че бяха сами, той се огледа предпазливо наоколо и сниши глас до шепот: — Състоянието на негово превъзходителство се влошава. С всяка изминала година става все по-слаб и своенравен. Много скоро ще се откаже от властта и ще се посвети изцяло на театъра, конфуцианството, религията и любовта към момчетата. Ще остави управлението на Янагисава…

Сано се дръпна от Ногучи и застана до прозореца. Скръсти ръце, взря се в тъмните хартиени прозорци и бавно изрече:

— Какъвто и да е, Токугава Цунайоши е нашият върховен господар! — а вътрешно се запита на какво ли бъдеще можеше да се надява, ако останеше на милостта на Янагисава. — Шогунът иска да заловя убиеца. Не мога да не се подчиня на заповедите му. Да не говорим, че това може би ще е единственият ми шанс да прославя името на рода си.

Ногучи отново се приближи до него:

— Приятелю, нима не разбираш, че ако предизвикаш Янагисава, ще загубиш поста си, какво остава да заслужиш почести!?! — той спря, за да си поеме дъх, и после продължи: — Сайго Казуо, Мияги Коджиро и Фусей Мацугае. Чувал ли си тези имена?

— Да. Бяха съветници на негово превъзходителство.