Лора Роуланд - Бундори

Сано стана и отстъпи назад, без да откъсва поглед от лицето на противника си. Видя как животът гасне в очите му, а чертите застиват безжизнени. Нападателят отвори уста, сякаш за да извика отново, но кървав фонтан го задави. Той падна на една страна и остана да лежи неподвижно, все тъй притиснал с ръце смъртоносната рана.

Сано почисти острието на меча си и го прибра в ножницата. Взря се в победения противник. Безмълвната тълпа наблюдаваше и чакаше. Сърцето му вече не блъскаше тревожно в гърдите, дробовете му престанаха да свистят. Студеният нощен въздух изсуши потта по лицето му, а той все така не откъсваше поглед от мъртвия нападател. Не смяташе, че е посякъл Убиеца Бундори — нали нямаше роднински връзки с клановете Араки или Ендо! А и не бе забелязал противникът му да накуцва, нито да носи наметало, кутия или кошница, където да скрие и незабелязано да пренесе отсечената глава, за да я натъкми като боен трофей! Трябваше да го остави жив и да научи името и мотивите му!

Сано коленичи до тялото и бутна назад широкополата шапка. На светлината на фенерите видя острото лисиче лице на напълно непознат младеж. Пребърка подгизналите от кръв одежди на мъртвеца в опит да открие някакво доказателство за самоличност. Пръстите му докоснаха твърда буца, скрита между долното и връхното кимоно. Измъкна платнена кесия, охлаби връвта, с която бе завързана, и в дланта му се изсипаха десет златни монети кобан и парче смачкана хартия. Сано я разгъна. От нея изпаднаха шепа сухи семки от пъпеш. Прочете написаното и изведнъж бе и осенен от внезапно смразяващо прозрение.

— Какво става тук? — прозвуча наблизо познат глас.

Сано вдигна глава и видя своя отдавнашен враг дошина Цуда.

— Пак вие! — Цуда отмести поглед от него към трупа и после обратно, след което намръщен извика: — Сосакан или не, арестуван сте! Елате с мен в полицейското управление.

Сано се изправи на крака. Избърса кървавите си ръце в кимоното и каза:

— Убих го при самозащита. Но ще се радвам да те придружа до управлението. Искам да докладвам, че някой е наел този човек да ме убие.

Полицейското управление се намираше в южния край на административния район Хибия. Ограждаше го висок зид и когато влязоха във вътрешния му двор, Сано се огледа озадачен. По това време на деня тук обикновено не се мяркаше жива душа, а сега дворът бе претъпкан с хора. Група млади самураи с вързани на гърба ръце клечаха на земята. Всички имаха синини или кървящи рани. Срещу тях стояха банда млади селяни в подобно плачевно състояние. Пазеха ги няколко дошини и помощниците им.

— Какво става тук? — попита Цуда един от колегите си.

— Тези самураи се напили и плячкосали един магазин — обясни дошинът. — Собственикът се опитал да ги спре, селяните се намесили и избухнали размирици. Двама души били стъпкани от тълпата и умрели.

Сано знаеше, че убийствата ще отприщят най-тъмните сили у хората, затова трябваше да залови престъпника колкото се може по-скоро.

Цуда го въведе в главната постройка. В приемната грохнал мъж със сплъстени коси говореше гневно на чиновниците зад бюрата.

— Аз съм Убиецът Бундори! Незабавно ме отведете при съдията! Аз съм убиецът!

— Как ще докажеш, че си ти, Джихей? — попита унило главният чиновник.

— Да доказвам? Нямам какво да доказвам! Аз съм Убиецът Бундори! Правя магии и повалям злодеите с невидим меч. После правя главите им на трофеи! — той се завъртя лудешки и само един поглед върху изпитото му лице и изпъкналите от орбитите очи бе достатъчен за Сано да разбере, че човекът не е с всичкия си.

Цуда махна с ръка:

— Този е луд. Живее под моста Нихонбаши. Направи самопризнания за всички убийства, въпреки че няма как да е убил Кайбара, защото по това време беше в затвора. Хайде! — и дошинът въведе Сано в гола килия без прозорци, в която настаняваха привилегированите личности.

Цуда запали лампите, извика двама пазачи да стоят при вратата и излезе. Сано зачака. Чак след цели два часа вратата се отвори и в килията влезе йорики Хаяши.

— И така, сосакан сама — поде той, извил устни в саркастична усмивка. — Решили сте да добавите още към неприятностите, до които води продължителното не разгадаване на тези убийства?

Сано отказа да се хване на уловката. Ако възрази, че е поел случая само преди два дни и че не е отговорен за масовата истерия, провокирана от бездействието на полицията, само ще предизвика гнева на Хаяши. Затова отвърна:

— Ако ви вълнува царящият в града смут, помогнете ми да хвана убиеца! Необходими са ми още петима дошини да разпитват хората, докато помощниците им провеждат дирене от врата на врата. Искам също и чиновниците да записват постъпващите сведения от граждани и очевидци, които разполагат с и информация за убийствата…