Лора Роуланд - Бундори

Сано внезапно разпозна битката при Нагашино. 13 13 В битката при Нагашино (1575 г.) Ода Нобунага разгромява владетеля Такеда Кацуйори и избива 3000 ронин — бел ред.

Без съмнение петлистното цвете бе гербът на Ода Нобунага. За да подкрепи теорията си, Сано трябваше да провери дали генерал Фудживара се е сражавал при Нагашино като съюзник на Ода.

— Но това е било много отдавна… — промълви Аой и ръцете й потръпнаха под етикета като под огромна тежест. — Сега виждам мъж, преминаващ по висок мост над широка река с плаващи по нея дървени трупи. Той върви през мочурища и носи кошница… Вътре има отсечена глава… Стига до селска колиба и влиза… Измива главата, набучва я на дъска, гримира лицето…

— Къде е тази къща? — прекъсва я Сано, тържествуващ, че тя вижда Убиеца Бундори.

— Сред мочурищата. Където два речни канала се сливат в един. Колибата прилича на… самурайски шлем…

Сано видя как погледът й се прояснява — трансът отминаваше.

— Чакай! — възкликна умолително той. — Убиецът сега там ли е? Виждаш ли лицето му? Чия е главата? — в напрежението си той се приведе към нея, надвесен над олтара.

— Утре… — изговори тя едва чуто. — Ще бъде там утре. В часа на кучето… — после остави етикета на олтара и възвърна напълно собствените си черти.

Сано се отпусна назад и прокара ръка през лицето си. Дланта му се навлажни от потта. Слабините му пулсираха с тъпа болка от незадоволено желание, а съзнанието му гъмжеше от въпроси без отговори. И все пак беше се сдобил с още една следа, по която да поеме.

— Двамата с Хирата ще се опитаме да открием къщата и да заловим убиеца там утре вечер — каза той, като полагаше усилия тонът му да прозвучи безстрастно, в унисон със сдържаността на Аой.

— Желаете ли да обсъдите с мен онова, което сте научили днес за убийствата? — дрезгавият й глас бе неустоимо привлекателен и Сано с готовност й разказа за новите си открития с най-големи подробности.

— Мисля, че ключът към убийствата е враждата на генерал Фудживара с клановете Араки и Ендо — завърши той. — Но не можах да открия причината за тази омраза и отговор на въпроса, защо убиецът разчиства кървавите сметки на праотеца си след толкова с време.

— Значи, ако убиецът не беше действал достатъчно бързо, Кайбара щеше да умре от естествена смърт и кланът Фудживара завинаги щеше да загуби възможността да си отмъсти на клана Араки, нали? — рече бавно Аой.

Сано за пореден път се възхити на способностите й да прави важни изводи и възкликна:

— Благодаря ти, Аой, ти си най-добрият партньор, когото би могъл да желае един мъж!

За негово учудване тя се отдръпна, сякаш бе получила плесница — на лицето й се изписаха обида и срам.

— Какво има? — попита той.

Тя не отвърна. Сано не можеше да разбере на какво се дължаха странните промени в настроението й, но не настоя за обяснение.

— Мисля, ти беше права, когато предположи, че убиецът иска да унищожи не само Кайбара, но и неговия прадядо — каза той, нетърпелив да възстанови близостта им. — Ако имаш и други идеи, бих искал да ги чуя.

— Съжалявам, нямам — отвърна Аой, а в гласа й се долавяше скрито напрежение. — Може ли вече да тръгвам?

— Чакай! — Сано не искаше тя да си иде и да го остави сам.

Аой остана, но само от покорство, и той го усети. Беше невъзможно да проникне отвъд любезната й смутена сдържаност. Не би я принудил да остане, ако късният час, потъналата в тишина къща и собствената му самота не крещяха от нужда да се довери някому:

— Аой, твоята помощ е безценна за мен. Аз наистина трябва да заловя и да изпратя на съд Убиеца Бундори, защото… — погледна я и му се стори, че съзира искрица съпричастност в очите й. Окуражен, продължи: — Преди да почине баща ми, аз… — гласът му секна от мъката, която винаги го заливаше, щом заговореше за баща си. — Аз му обещах, че ще извърша героично дело, с което ще прославя нашия род и ще оставя името му в историята… Но сега се страхувам, че вместо слава ще донеса само позор… — лицето му пламна от срам. Истинският самурай трябва стоически да прикрива мислите и страховете си! А не да ги излива пред първата срещната жена.

— Често даваме обещания, които после трудно можем да изпълним — каза Аой тихо и съчувствено. — А понякога най-големите пречки са в самите нас. Дали изобщо можем да бъдем достатъчно силни, за да ги преодолеем?

Сано я погледна с благодарност — тази жена прекрасно разбираше конфликта между дълга и честта, които отдавна се сражаваха в него. Значи също го е изживявала! Плахото удивление в очите й разкриваше сродна душа. Един безкраен миг двамата се съзерцаваха безмълвни. Бурна смесица от възторг и ужас заля душата на Сано — чувствата му към Аой надхвърляха сексуалното желание и възпламеняваха необуздана радост в сърцето му, заличавайки всякакви съображения за ранг и класа. Но усещаше също, че тази любовна страст е толкова пагубна и унищожителна, че може да го отклони от дълга му или да сломи волята му. И въпреки това непреодолимо копнееше да я отведе в леглото си, да я опознае, да я люби до несвяст.