Лора Роуланд - Бундори

Сега главният старейшина Макино подхвана думите на дворцовия управител:

— Да, наистина. Интересно какъв мотив би могъл да надживее смъртта на генерал Фудживара и сто години по-късно да накара някой негов потомък да извърши убийство… — Макино се изсмя: — Идеята ми изглежда абсурдна…

— Да, Макино сан — потвърди хрисимо шогунът. — Трябва да се съглася, че е така.

— Е, в такъв случай — Янагисава стрелна Сано с тържествуващ поглед. — Няма какво повече да се обсъжда. Всички погледи се обърнаха към Сано — с враждебност или с тъга. Никой не го подкрепи. Страхът от наказание ги държеше в пълно подчинение. Янагисава открито му обяви война и най-влиятелните мъже в бакуфу побързаха да се съюзят с по-силния. — Освен това — продължи дворцовият управител — сосакан Сано ни показа една изключително обезпокоителна черта на своя характер. Разбрахме, че е отказал съдействието на полицията и е работил сам в стремежа да си присвои всички заслуги по разрешаването на случая. Очевидно за него самоизтъкването е по-важно от спасяването на човешки живот…

Сано не издържа и избухна:

— Това е лъжа! Полицията не е получила заповед да ми оказва съдействие…

Пълно мълчание. Неловко напрежение обхвана присъстващите. Шогунът сведе поглед и се намръщи. Единствено Янагисава погледна Сано право в очите. И разтегли устни в усмивка. Твърде късно Сано си даде сметка, че старейшините повече са шокирани от дръзкото му възражение срещу вишестоящ, отколкото заинтересовани да научат истината. Край! Окончателно бе загубил благоразположението на Токугава, който смяташе за недопустими подобни предизвикателства и ненавиждаше откритите разпри. Янагисава го бе подмамил, а Сано бе налапал стръвта и се бе строполил в капана.

Дворцовият управител се обърна към шогуна:

— С оглед на явната некомпетентност на сосакан Сано предполагам, че ваше превъзходителство ще го понижи и ще го назначи на пост, който ще го лиши от възможността да застрашава националната сигурност…

Токугава Цунайоши смръщи чело.

— А именно?

Сано стисна зъби. Макино се покашля, за да прочисти гърлото си, и с мазен угоднически глас рече:

— С оглед на възникналите проблеми на остров Садо и можем да назначим там нов управител…

Тъмните очи на Янагисава заискриха от зловеща радост:

— Великолепно предложение. Нали, ваше превъзходителство?

Сано усети, че сърцето му се свива от ужас — остров Садо бе отвратителна, скована от мраз затворническа колония далеч от сушата, в бурните северни морета. Там пращаха на заточение жестоки престъпници, за да работят в мините. Сано знаеше какво щеше с да се случи, ако заминеше за остров Садо: Янагисава щеше да стори необходимото, за да не му позволи да се върне. Не го ли убиеха в някой от честите бунтове, то със сигурност щеше да умре от глад или болест. Във всеки случай духът му щеше да погине от позора много преди тялото. Щеше да се прости с възможността някога да изпълни обещанието към баща си и о никога повече нямаше да види Аой. Татко, помоли се той мълчаливо, помогни ми!

— Ами, ъ-ъ, да, Янагисава сан — обади се несигурно шогунът, — нещо трябва да се направи за остров Садо… — и отправи към Сано поглед, пълен с упрек и в същото време с извинение. Очевидно не бе забравил себеотрицанието, с което Сано му бе спасил живота, но нямаше силата и смелостта да се противопостави на Янагисава. Сано вече усещаше поклащането на кораба, който го отнасяше към Садо, когато шогунът рече: — Сосакан Сано, работата ти е незадоволителна. Но аз съм великодушен. Давам ти още пет дни да заловиш Убиеца Бундори. Ако се провалиш, тогава ще изпробваш… ъ-ъ… уменията си като управител на затвора в Садо. Свободен си!

Още пет дни — да залови убиеца, да възобнови спокойствието и реда в Едо и да се спаси от опозоряване.

Сано напусна заседателната зала и се втурна към архива на двореца, за да провери дали Ногучи е открил потомците на генерал Фудживара. Чиновниците там му казаха, че приятелят му все още прави проучване в министерството на храмовете и гробниците. Сано яхна коня си, оседлан и запасен за дълго пътуване, взе още един от конюшнята и се отправи към полицията. Единствено новата следа, открита от Аой, обещаваше бърз успех. Щеше да се нуждае от помощ, за да открие къщата и да залови убиеца, а не знаеше дали Хирата изобщо притежава кон.

— В своето видение Аой описа как убиецът минава по висок мост над широка река — каза Сано на Хирата, докато двамата яздеха по моста Рьогоку. Огромната дървена арка прехвърляше река Сумида и свързваше Едо със селскостопанските райони Хонджо и Фукагава на източния бряг.