Лора Роуланд - Бундори

Спряха на едно място, където надвисналите клони образуваха естествен заслон срещу вятъра. От внезапната тишина ушите на Сано зазвъняха. Аой вдигна фенера и на светлината му Сано видя, че се намираха в нещо като горски параклис — кръгло сечище, посипано с борови игли, с малък олтар в средата и покрита с мъх статуя на божество, което той не можа да разпознае.

Аой коленичи пред олтара и запали подредените в кръг свещници и кадилници. Сано коленичи срещу нея. Любопитството му към тази тайнствена жена все повече растеше.

— Все в крепостта ли си живяла? — попита той.

— Не, господарю — на свещите кожата й блестеше омайно. Прииска му се да я погали. Сладкият дим от тамяна я обгръщаше в нежните си пипала. Сано опита отново:

— От колко време се грижиш за гробницата?

— От шест години, господарю. Преди това прислужвах в двореца.

Защо изтъкваше низшия си ранг? За да го отблъсне ли?

— Откъде си? — настоя Сано.

Аой сключи ръце в скута си:

— От провинция Ига, господарю — някаква твърда нотка в почтителния й отговор подсказваше, че няма да допусне повече въпроси. — Моля, сложете тук вещите.

Сано послушно извади от пояса си кесията, увития в хартия кичур коса и етикета — сега разследването бе по-важно и трябваше да отложи предизвикателството да проникне отвъд тайните на тази жена.

Аой сведе поглед към вещите на земята и остана напълно неподвижна. Единствено гърдите й се повдигаха и отпускаха равномерно. Очите й бяха фокусирани навътре, дишането ставаше все по-бавно, докато накрая сякаш спря съвсем. Тя очевидно навлизаше в състояние на дълбока медитация. Времето минаваше. Сано чакаше, самият той хипнотизиран от примигващите свещи, димящия тамян и съблазнително неподвижната Аой. Студът го пронизваше до кости. Внезапно потръпна от неясно безпокойство и изпита почти непреодолим порив да докосне Аой и да се увери, че все още е жива. В този миг от устните й се изтръгна стон, в който прозвучаха цяла гама тонове. Сано втренчи поглед в нея, поразен от мощното еротично въздействие на сеанса. Влажният дъх на Аой, стенанията й, все по-бързо повдигащата се гръд, лицето й, лъснало от пот, му внушаваха образа на жена, отдала се на сексуално удоволствие. Виждаше дори зърната на гърдите й, големи и твърди, набъбнали под кимоното. Гореща кръв нахлу в слабините му. Връхлетя го неистово желание да я люби. И тогава тя заговори:

— Сине мой, обещай ми…

Гласът бе на старец, немощен и съсипан от смъртоносна болест. Чертите на Аой придобиха странно познато изражение. Сано се приведе напред тъй бързо, че замалко да загуби равновесие и да се строполи върху олтара — бе разпознал гласа и изражението на баща си и шокът светкавично прогони възбудата.

— Бъди живо въплъщение на Бушидо…

Сано се олюля, зашеметен от факта, че чува баща си да говори чрез Аой. Съзнанието му трескаво затърси разумно обяснение — може би в къщата му тя бе забелязала възпоменателния олтар и бе разбрала за неотдавнашната загуба. Но как би могла толкова точно да пресъздаде образа и гласа на човек, когото никога не е виждала, и да казва думи, които е чувал единствено той?!? Всички съмнения относно качествата й на медиум се стопиха в прилив на чиста радост:

— Татко — прошепна той и протегна ръка да задържи жадуваното присъствие на своя отец.

Но лицето на Аой светкавично възвърна собственото си изражение и тя отново остана безмълвна. Взе в ръце кесията на Кайбара и сведе очи. Задържа я между дланите си, потърка плата в носа и устата си, докосна с език висящото нецуке, сякаш изтръгвайки чисто физически духа на Кайбара от неговите вещи. После отпусна кесията в скута си и заговори с висок, раздразнителен хленч:

— През последната година животът ми бе непрестанно терзание. Смъртта ме освободи от тази непоносима скръб. Защо сега смущаваш жадувания ми покой?

— Аз… аз само искам да разбера кой е убиецът ви — запъна се Сано, слисан, че духът се обръща направо към него.

Последва дълга, трепетна въздишка:

— Какво значение има? Стореното — сторено.

— Вашият убиец може да отнеме още нечий живот — каза Сано. — Затова трябва да го спра. Моля ви, Кайбара сан, кажете ми какво се случи снощи. Видяхте ли убиеца си?

Дълга пауза. Сано забеляза с учудване, че Аой е придобила някои от чертите на Кайбара — такъв, какъвто го бе видял в моргата, — тялото й се бе сгърчило, бръчки прорязваха лицето и врата й, долната й челюст бе леко увиснала. Свещите запращяха. Откъм подножието на хълма се разнесе лай на кучета. После гласът на Кайбара прозвуча отново от устата на Аой: