Лора Роуланд - Бундори

Озадачен и обезпокоен от ненавременната поява на Янагисава, Сано отправи поглед към подиума: шогунът съзерцаваше Шичисабуро като в транс с пламтящи очи и полуотворени уста. Още преди да дойде да живее в крепостта, Сано знаеше за предпочитанията на Цунайоши към млади момчета и бе чувал какви ли не истории за неговия харем от красиви актьори, самураи и селяни. Сега нагледно се убеди, че слуховете не са толкова далеч от истината. Почувства отвращение, но не толкова заради сексуалните предпочитания на шогуна — любовта между мъже се практикуваше от много самураи като висше проявление на Бушидо, — колкото заради това, че и друг слух също отговаряше на истината: Цунайоши позволяваше еротичните му щения да го отклоняват от деловата работа. Сано си припомни какво го учеше баща му:

„Добрият самурай никога не упреква своя господар — дори и наум.“

Цунайоши, изглежда, бе забравил всичко, свързано с разследването на убийството:

— Ела насам, Шичисабуро! — заповяда той дрезгаво.

Момъкът се приближи и шогунът го изгледа от глава до пети. Янагисава повдигна вежди въпросително, сякаш питаше: „Е, какво ще кажеш?“ Дишането на Цунайоши се учести, пръстите на ръцете му леко трепнаха и гърлото му се сви, докато преглъщаше. Сано сведе поглед към пода, смутен от тази открита проява на лъст. Миг по-късно за негово облекчение Янагисава направи знак на един от стражите:

— Отведи Шичисабуро в покоите на негово превъзходителство да изчака, докато той приключи работата си със сосакан Сано! — това небрежно споменаване на името му бе единственият знак, че Янагисава е регистрирал присъствието му.

Когато вратата се затвори зад Шичисабуро и стражника, лицето на Цунайоши се изкриви от разочарование. Благият глас на Янагисава наруши неловкото мълчание:

— Убийството на Кайбара ли обсъждате? — дворцовият управител остана доста далеч от Цунайоши, леко обърнат настрана, за да може да вижда едновременно шогуна и Сано.

— Убийство? А, да… — Цунайоши премигна и насочи поглед към Сано с печална въздишка. — Сосакан Сано точно щеше да докладва докъде е стигнал. Няма ли да останеш с нас? Убеден съм, че твоята… ъ-ъ… проницателност само ще ни е от полза!

Янагисава и Цунайоши размениха погледи, които за Сано останаха непонятни. Усети емоционална връзка между двамата, но не можа да определи характера й. Бяха ли наистина любовници? Не се докосваха, не проявяваха някакво явно желание за физически контакт. Зад официалните им маниери Сано почувства, че Цунайоши е дълбоко привързан към своя дворцов управител и искрено му се възхищава. Янагисава изпитваше към господаря си нещо по-силно и двусмислено. Трябваше да следи всяко тяхно движение, всеки нюанс в репликите им един към друг — щом се налагаше да работи в екип с двама висшестоящи, поне трябваше да е наясно за взаимоотношенията им. А засега имаше сериозен повод за безпокойство: явно Янагисава целенасочено подклаждаше апетитите на шогуна за удоволствия. Но защо? Сано затвори съзнанието си за тази неуважителна мисъл и каза:

— Вашето присъствие е чест за мен, Янагисава сан.

Янагисава кимна хладно в израз на благодарност:

— В такъв случай, сосакан, осведомете ни докъде стигнахте с разследването днес. Открихте ли вече убиеца? — дворцовият управител пое ролята на задаващия въпроси.

— Не… още — запъна се Сано.

Нямаше намерение да крие истината, но се надяваше достойно да изтъкне вече постигнатото, а директно зададеният от Янагисава въпрос го лиши от тази възможност. Той хвърли смутен поглед към шогуна — нали все пак Цунайоши не очаква чудеса за един ден работа?

Шогунът изкриви лице в гримаса на мрачно разочарование:

— Колко жалко… — изглеждаше доволен от желанието на Янагисава да води разговора и заинтригуван единствено от вратата, през която бе излязъл Шичисабуро.

— Но разговарях с хората, които са открили останките на Кайбара — побърза да продължи Сано, за да предотврати други отклоняващи въпроси от страна на Янагисава. Щеше му се дворцовият управител да не бе водил проклетия Шичисабуро. Сега разговорът с Цунайоши бе разстроен и затормозен от похотливите мисли на шогуна. — Възрастните аптекари и стражникът при портата…

— … са ви дали подробно описание на убиеца? — прекъсна го дворцовият управител.

— Не, Янагисава сан, за съжаление те не са видели престъпника… — за втори път Сано бе принуден да отговори отрицателно и вече съвсем се изнерви.