Лора Роуланд - Бундори

— Хм… — поклати глава Янагисава в израз на разочарование, презрение и злорадство.

Внезапно Сано си спомни погледа, който дворцовият управител му бе отправил тази сутрин — Янагисава не се и стараеше да прикрива необяснимата си враждебност. Недоумяваше с какво я бе заслужил, а и протоколът не допускаше да помоли за обяснение. Но трябваше бързо да измисли нещо, за да не бъде окончателно злепоставен пред шогуна!

— Научих, че Кайбара често е посещавал района на аптекарите — заговори отново той, като се стремеше да звучи уверен и убедителен. — Възможно е убиецът да е негов враг, някой, който добре е познавал привичките му и го е причакал…

— Може би — прекъсна го пак Янагисава. За момент Цунайоши се изтръгна от замечтаната си вглъбеност и Сано се окуражи. Но Янагисава добави: — А може би не! Какви са доказателствата в подкрепа на този… сценарий?

Този път Сано реши да се изхитри и да не отговаря пряко на зададения въпрос:

— Утре, когато посетя семейството на Кайбара…

— Нима още не сте го сторили? — възмути се Янагисава и изкриви устни в зла усмивка: — Наистина, сосакан, страхувам се, че не работите ефективно и се осланяте на твърде съмнителни факти.

Сано потисна прилива на безпокойство и гняв. За миг видя, че дворцовият управител и шогунът си разменят бързи погледи. Какъв глупак, казваше поклащането на глава от страна на Янагисава. Май че си прав, отвръщаше Цунайоши, свивайки рамене с печална усмивка. С ясното съзнание, че трябва да действа незабавно, за да спаси добрата си репутация пред шогуна, Сано избухна:

— Когато отидох в моргата на Едо, за да огледам останките на Кайбара, открих, че…

— Моргата? — Янагисава го прекъсна за пореден път, но този път възклицанието му съдържаше само ужас и погнуса. — Ходили сте на това скверно място?! И на всичко отгоре имате нахалството да го споменавате пред негово превъзходителство?! — той се обърна към шогуна: — Моля, простете обругателството на този човек. Без съмнение ниското му потекло и възпитание са причина за демонстрираната плачевна липса на деликатност…

Безсилен гняв обзе Сано. Ненавиждаше Янагисава, задето уж неволно засегна произхода и социалното му положение.

— Хиляди извинения, ваше превъзходителство! — думите с усилие излизаха през скованото му гърло.

Цунайоши стана и тихо рече:

— Приемам ги.

Сано набра смелост и продължи, като внимателно подбираше словата си:

— Исках само да отбележа, че Кайбара не е първата жертва на ритуалния убиец. Преди десет дни друг мъж е бил убит по абсолютно същия начин! — той млъкна за миг, за да види реакцията. Шогунът седна и се втренчи в него изненадан. Ноздрите на Янагисава потръпнаха, а фино изписаните му устни се свиха в израз на недоволство. — Ваше превъзходителство, вярвам, че това по-ранно убийство е важна улика за мотивите и самоличността на убиеца — продължи Сано, усещайки, че все още разполага с вниманието на Цунайоши.

— Мъдро заключение! — Цунайоши се потърка замислено по брадата.

Но триумфът на Сано бе кратък.

— Хм, друго убийство! — намеси се Янагисава и тъмните му очи проблеснаха дяволито. — Но, сосакан Сано, вие си противоречите! Само преди миг ни убеждавахте, че убиецът е враг на Кайбара, а сега излиза, че си имаме работа с поголовен престъпник? — той безпогрешно бе схванал слабото място в логиката на Сано. — Чудно как успяхте за един-единствен ден така да усложните този най-обикновен акт на посегателство срещу властта на шогуна! — Янагисава се разсмя ехидно и Сано усети, че го побиват тръпки.

— Не! — извика той, принуден да се защитава. — Не си противореча! Другото убийство хвърля нова светлина върху мотивите и дава нова насока на разследването… — искаше му се да посочи колко много неща е планирал за следващия ден, но замълча, защото видя, че шогунът отново съзерцава вратата. Янагисава се разсмя отново и затвърди победата си.

Сано отново изпита онова всяващо страх неясно чувство, което го терзаеше, откакто бе пристигнал в крепостта: в двореца властваха странни взаимоотношения и коварно подмолни течения определяха хода на събитията в него. Сигурно, рано или късно, интригите щяха да засегнат и него или поне да го подведат. Дворцовият управител явно не желаеше Сано да разкрие кой е ритуалният убиец. Но защо? Съзнателно ли бе довел младия актьор — за да прекъсне срещата и да отвлече вниманието на Цунайоши?

— Ваше превъзходителство, по отношение на полицията… — започна той.