Лора Роуланд - Урагири

Миочин им даде няколко монети. Отвън Сано и Хирата изтеглиха мечовете си и нахлуха в помещението.

— Специалният полицейски отряд на Токугава! Всички сте арестувани! — изкрещя Сано.

Сред възгласи на изненада и ужас крадците извадиха мечовете си от ножниците. Миочин и синовете му грабнаха оръжия от рафтовете на стената. С ясното съзнание, че ако ги заловят, ги чака смърт, престъпниците се хвърлиха срещу Сано и Хирата с оголени остриета и изопнати от отчаяние лица.

— Къщата е обградена! — извика Сано. — Хвърлете оръжието и се предайте!

Миочин се изсмя.

— Когато воловете полетят и змиите проговорят! — възкликна язвително той. — Няма да ме пратиш на палача само защото се мъча да си изкарам прехраната!

Престъпниците се нахвърлиха върху Сано и Хирата. Отрядът воини, дочули суматохата вътре, нахлуха в помещението. Сано се биеше с Миочин. Острието на изпитателя разсичаше въздуха като вихър. Постепенно той изтласка Сано назад в двора. Сано отвръщаше на удара с удар и бавно отстъпваше назад, докато не се препъна в купчина овъглени кости — явно остатъци от незаконно придобитите трупове. Изправи се на крака и отново се хвърли към Миочин. Мигом си даде сметка, че силата на Миочин се крие в лъжливите му движения и в отбраната, затова сведе меча си, сякаш възнамерява да нанесе удар в стомаха на съперника си. После внезапно острието му се отклони и парира удара, насочен диагонално към гърдите му в последния миг. Ответният му удар разсече бедрото на Миочин. Той изохка от болка, но не се олюля. И тогава Сано предприе риск, който някога бе обучавал учениците си да избягват. Когато Миочин стисна меча си с две ръце, готов да нанесе смъртоносен вертикален удар, Сано заложи на предположението, че това е пореден финт. Противопоставяйки се на инстинктивния порив да вдигне меч, за да предпази торса си, той сведе острие, замахна странично и разсече стомаха на противника си от край до край. Миочин изрева слисан и ужасен. Светлината в очите му угасна още преди да рухне на земята.

Сано отстъпи назад. Видя хората си — всички живи и здрави, видя мъртвите тела на другите престъпници, видя кръвта на Миочин по острието на меча си. Макар че убиването бе естествен акт за един самурай, отнемането на човешки живот го изпълваше с отвращение, караше го да се чувства принизен до убийците, които преследваше.

— Сосакан сама 5 5 Думата се добавя след името или титлата на вишестоящ в знак на вежливост — Б.пр. — гласът на Хирата извади Сано от моментното му вцепенение. — Сумимасен, извинете, но това, което направихте, бе твърде опасно. Можеха да ви убият. Мой дълг е да ви служа и да ви охранявам. Трябваше аз да се оправя с Миочин…

— Няма значение, Хирата, всичко вече свърши… — рече той. „И слава Богу, без жертви!“ После, все още задъхан, добави: — Ще докладваме на местните сили на реда за нападението. Те могат да затворят работилницата, да приберат труповете и да върнат откраднатия мъртвец.

Хирата откъсна подгъва на наметката си и превърза лявата ръка на Сано над китката. Явно в разгара на битката бе ранен, което дори не бе забелязал.

— Ще имате нужда от лекар, когато се приберем в замъка Едо.

„В замъка Едо“ — перспективата да се върне пак там помрачи удовлетворението на Сано от разкриването на поредния случай. В замъка той трябваше да докладва на шогуна и за пореден път да се изправи лице в лице с доказателството, че един слабоволев и глупав деспот притежава душата му. Трябваше отново да заеме мястото си в корумпираната политическа машина на Токугава. И после да се върне в пустия си дом, обитаван единствено от спомените за Аой. Докато му възложат ново дирене на истината, което да осмисли съществуването му и да го изпълни с достойнство и чест.

На сутринта след изнурителното нощно писане на рапорти и отчети в управлението на силите на реда Сано, Хирата и отрядът детективи пристигнаха в замъка Едо. При портата на двореца стражите му кимнаха и сториха път на хората му.

— По-късно ще се видим у дома — каза Сано на Хирата и се запъти към отредената му къща в онази част на замъка, предназначена за висшите служители на шогуна и за подчинените им. Пое по един проход, който се виеше нагоре по хълма между закритите коридори и наблюдателните кули на въоръжената стража. Влезе във вътрешния сектор, прекоси градината и спря пред самия дворец — внушителна сграда с варосани хоросанови стени, резбовани дървени порти, тънки решетки на прозорците и сив керемиден покрив.