Лора Роуланд - Урагири

Сано сви устни и излая като куче, за да даде сигнал на хората си. Двамата с Хирата последваха паланкина тичешком, използвайки прикритието на портите. Неспирното трополене на дъжда заглушаваше стъпките им. В нощта се раздвижиха едва доловими сенки, когато отрядът детективи се включи в преследването. Паланкинът ги отвеждаше все по-навътре в лабиринта от криволичещите улички на Нихонбаши. Накрая спряха в покрайнините пред една от редицата постройки със сламени покриви — района на майсторите на мечове. Табелата над вратата изобразяваше кръгъл герб, под който бе изписано името Миочин. И Сано се досети каква е съдбата на откраднатите трупове.

Носачите поеха вързопа и изчезнаха във вътрешността на постройката. Зад хартиените прозорци проблесна светлина и заиграха сейки. Сано събра детективите до изоставения паланкин и нареди:

— Обградете къщата и арестувайте всеки, който се появи навън. Аз влизам вътре.

Той извади меча си, но Хирата прошепна припряно:

— Крадците са опасни убийци. Моля, останете тук, за да бъдете в безопасност… — по широкото му момчешко лице бе изписана искрена загриженост. Той впери предан поглед в Сано: — Оставете това на нас.

Тъжна усмивка трепна върху устните на Сано, докато се отправяше към портата. Двайсет и една годишният Хирата приемаше много сериозно ролята си на главен васал и първи защитник и всеки път се противопоставяше, когато Сано проявяваше безразсъдството да се хвърля в битки сам и да поема най-страшния риск. Той не разбираше, че господарят му съзнателно търси опасността заради потребността да се противопоставя на злото. Бушидо — Пътят на воина — учеше, че единствената цел на всеки самурай е да отдаде живота си в служба на господаря. Дълг, вярност и смелост бяха най-висшите добродетели и само чрез тях се осъществяваше самурайската чест. Но личното схващане на Сано за Бушидо включваше и четвърти крайъгълен камък, не по-малко важен за честта от останалите — диренето на истината и справедливостта. Удовлетворението да види престъпника заловен и наказан изпълваше съществуването му с по-дълбок смисъл, отколкото служенето на един непоправимо загнил режим.

— Да вървим — рече Сано.

Двамата с Хирата се промъкнаха до постройката. Сано безшумно плъзна вратата встрани и надникна в просторно помещение, осветено от висящи фенери. Вътре, натрупани върху подпорите на стените, се виждаха много мечове в ножници и стоманени остриета без дръжки. Буквите, гравирани в горния им край, удостоверяваха, че с тях са били посичани човешки тела в тамешигири — официалния метод за изпробване на мечове. В дъното на помещението при входа към мокрия вътрешен двор стояха седем мъже: четиримата крадци в подгизналите наметала — вероятно ронини, двама млади селяни с памучни ленти на главата и един възрастен мъж, облечен в черна туника и панталони с герба на Миочин. На бледото му лице с орлов нос пламтяха потънали в орбитите очи. Крадците стовариха вързопа на пода и го развиха. Показа се труп на як мъж в погребални одежди от бяла коприна. Миочин сведе поглед към него и рече:

— Идеален екземпляр. Искрени благодарности.

Според закона на Токугава за изпробване на мечове можеха да се използват труповете на екзекутирани престъпници, но напоследък недостигът на подходящи предатели, крадци и подпалвачи значително бе ограничил наличния материал за майсторите. За капак бакуфу предостави всички екзекутирани трупове на богатите фамилии — потомствените изпитатели Ямада, Чокуши и Накагава, защото те предложиха най-висока цена. Това бе принудило по-низшите кланове, като Миочин, да използват сламени чучела. Само че посичането на човешка плът и кости бе единствената истинска проба за качеството на острието и мечове, изпитвани по друг начин, се продаваха на доста по-ниски цени и вдъхваха по-малко респект. Самураите избягваха да купуват оръжия от майстори, които не можеха да удостоверят най-голяма степен на якост и сила. Явно Миочин, твърдо решен да не загуби доходите си, бе наел ронини да му осигуряват трупове чрез грабежи и убийства.

— Ще изпробваме остриетата от майстор Ибе — каза Миочин на двамата млади селяни, които по всяка вероятност бяха синовете му. — Аз ще изпълня рьокурума и океса (най-трудните удари — през таза и през раменната кост). А вие ще използвате ръцете и краката за по-малките остриета.

Крадците се размърдаха нервно.

— Възможно е някой да ни е проследил — каза единият. — По-бързо, плащайте и да се махаме от тук.