Лора Роуланд - Урагири

— Аз съм Сано Ичиро, сосакан на шогуна — представи се Сано. — Тук съм, за да разпитам Пеони за последната нощ, когато е била на Дешима. Вие ли сте собственикът?

— Да. Минами Хидео на вашите услуги, господарю — държането на собственика стана раболепно. — Но комендантът Охира вече разпита Пеони. Тя не знаеше нищо, така че той я пусна да си дойде. Така ли е? — попита той и погледна застрашително Пеони.

Тя само кимна безмълвно, сведе глава и сключи молитвено грамадните си ръце.

— Има ли къде двамата с нея да поговорим насаме? — попита Сано.

— Разбира се. Само че си губите времето — собственикът сви рамене и тръгна през градината. Пеони заситни след него смирено. Минами спря и погледна към пазвата й. — Какво имаш там? — без да се церемони, той пъхна ръка в деколтето й и измъкна копринено ветрило.

— Това е мое! — изпищя къпещата се куртизанка. — Къде ли не го търсих.

Другите жени наблюдаваха с явен интерес. Минами зашлеви Пеони по лицето, тя се сви и захленчи.

— Отново крадеш! Нали затова те доведоха тук! Или си забравила? Е, в арабското селище има търговец, който обича да измъчва жени. Никой от другите домове няма да приеме предложението му, но аз ще те пратя при него. Тогава ще се научиш да се държиш прилично — той сграбчи Пеони за ръката и я повлече през градината.

Сано се възмути от това сурово отношение, но не се намеси. Собствениците на публични домове можеха да правят каквото си искат с жените, които по закон нямаха никакви права. Той последва Минами и Пеони до отсрещната веранда, където собственикът ги въведе в една празна стая за гости, оскъдно обзаведена с ниска маса и скрин. Слънчевата светлина се процеждаше през обезопасен с решетки прозорец. Собственикът блъсна Пеони на пода, затвори вратата и излезе. Сано въздъхна с облекчение, щастлив, че се е отървал от останалите куртизанки. Красотата им бе събудила у него старата тръпка по Аой. Откакто тя бе изчезнала, той не бе имал друга любовница. Принудителното въздържане съхраняваше жив спомена за нея.

Сега Сано огледа свидетелката… или заподозряната… и се почуди откъде да започне. Пеони лежеше неподвижно, притиснала с ръка бузата, където я бе ударил Минами. Косите й се бяха разпилели и блестяха разкошно.

— Няма да те нараня, Пеони — успокои я той. — Седни.

Тя бързо се оттегли на колене в ъгъла, колкото се може по-далеч от него. Сано забеляза в очите й лукава искрица — дух, който не бе смазан докрай.

— Разкажи ми сега всичко, което се случи през последната нощ с варварина.

— Вече казах на коменданта Охира. Не видях Спаен сан да излиза. Не знам къде е отишъл — тя мънкаше — на пресекулки, сякаш месестите устни й пречеха да говори. — Беше жив, като го видях за последно. Не съм го убила. Не можех… — силни вопли разтърсиха ялото й, тя скри лице в шепите си. — Защото аз… аз го обичах!

Сано коленичи до нея и постави успокоително ръка на рамото й. Но съчувствието му бързо охладня и отстъпи място на съмнението, когато почувства здравите й мускули — тя беше достатъчно сила, за да осакати един мъж.

Вероятно Пеони бе доловила съмненията му, защото се дръпна, сви се и зарида още по-силно. Сано дръпна ръцете й и я накара да открие лицето си. Риданията й преминаха в хлипане и тя се втренчи в него със страхопочитание. Сълзи се стичаха по бузите й, носът й протече. Сано извади от пояса си кърпа и избърса лицето й едновременно със съжаление и отвращение.

— Спаен е бил груб с теб — каза той. — Обиждал те е, биел те е. Как очакваш някой да ти повярва, че си го обичала?

Обвинителният му тон я накара да се овладее. Тя вдигна глава и отвърна:

— Беше игра. Той нарочно се държеше лошо с мен пред другите. После, когато оставахме сами, аз го връзвах. И го удрях. Той викаше и стенеше, но му харесваше. На мен също.

— Искаш да кажеш, че стражите са чували крясъците на Спаен, докато ти си го биела?

— Да! — присвила очи, Пеони гледаше предизвикателно, което пречеше на Сано да й повярва. Той знаеше, че някои хора изпитват сексуална наслада от унижението и болката. Историята, която му разказа тя, обясняваше синините по тялото на Спаен и въжетата в стаята му, както и това, което бяха чули стражите на Дешима. И все пак не беше ли това хитра лъжа? Търпяла ли бе в действителност насилие от страна на Спаен, преди да си го върне? В отговор на незададения му въпрос Пеони развърза пояса на кимоното си, то се свлече и разкри пред него силен торс почти без талия и малки щръкнали гърди. По жълтеникавата й кожа нямаше никакви белези. Обърна се да покаже гърба си — също без синини. — Никога не ме е удрял!