Лора Роуланд - Иредзуми

В преддверието на първата сграда имаше малка ниша, изискано украсена с къпинови клонки в черна керамична ваза. Сано похлопа и собственикът тутакси се показа.

— Добре дошли в странноприемница „Цубаме“, господарю — каза той. — Подслон ли желаете?

Сано се представи.

— Нуждая се от известна информация за един от доскорошните ви гости.

Собственикът повдигна надменно вежди.

— Опасявам се, че противоречи на принципите ни. Нашите клиенти си плащат за уединение и ние полагаме всички усилия да им го осигурим.

— Аз съм сосакан и вие сте длъжен да ми окажете пълно съдействие, в противен случай ще ви арестувам. Това е разследване за убийство. И тъй като въпросната ви клиентка е мъртва, едва ли може да имате нещо против.

— Добре — съдържателят сви рамене в ядно примирение. — Коя е тя?

— Сокушицу Харуме. Идвала е тук да се среща с даймио Мияги от провинция Тоса. Интересува ме дали се е срещала и с някой друг?

— Да — призна собственикът. — Срещаше се и с друг мъж.

— С кого? — попита нетърпеливо Сано.

— Не знам. Въвеждаше го тайно. Съвсем случайно разбрах за него — прислужниците чули страстни стенания на мъж в стаята й, което бе необичайно, защото владетелят Мияги винаги оставаше отвън. По-късно поръчах да проследят този мъж, но не успях да науча името му, нито с какво се занимава или къде живее, защото той все успяваше да се изплъзне.

— Как изглеждаше?

— Скромно облечен самурай, двайсетинагодишен. Това е всичко, което мога да ви кажа. Много внимаваше да не бъде проследен… Съжалявам, че не мога да ви помогна повече.

Значи любовникът не беше Кушида, освен това със сигурност беше мъж, а не жена. Сано попита:

— Мога ли да видя стаята, която са използвали?

— В момента е заета, а и бе старателно почистена след последното посещение на Харуме.

— Ще познаете ли младия мъж, ако го видите отново?

— Може би… — на лицето на съдържателя се изписа съмнение.

— Ще поставя тук един от моите хора, в случай че той дойде отново — каза Сано на съдържателя. — Не се тревожете, няма да безпокоим клиентите ви.

Сано излезе в двора на странноприемницата, изпълнен със съмнения. Потвърденото предположение, че Харуме е имала друг любовник, не му помагаше особено да разреши случая. Тежаха му и други проблеми — скарването с Хирата и тревогата, как ли се е справила Рейко при срещата с владетеля Мияги. После практичността му взе връх над страховете. Хирата бе предан и почтен, със сигурност щеше да открие начин да се реабилитира. А Рейко бе дала дума да внимава. После с усилие отново насочи вниманието си към конкретния въпрос.

Не бързаше да си тръгне от странноприемницата, защото инстинктивно чувстваше, че тук някъде се намира ключът към загадката на убийството.

Вместо да се качи на коня, се огледа наоколо. Погледът му се спря на табелата, която висеше на портата от другата страна на улицата. На нея пишеше „Храм Хака“. Сано се сети за молитвата, която бе намерил в стаята на Харуме. Ами да! Вероятно я бе купила преди или след срещата си с владетеля Мияги в странноприемницата. С чувството за предстояща находка той прекоси улицата и влезе в двора на храма.

Докато вървеше към залата за богослужение, долови гласове някъде зад постройката. Последва ги и се озова в малко гробище. До един гроб стояха четирима мъже и разговаряха над нещо, опънато отгоре. Двама от тях бяха облечени в изцапани дрипави одежди. Мръсните им лица носеха отпечатъка на бедността. Останалите изглеждаха чисти и сити и носеха подплатени наметала. Докато се приближаваше, Сано чу единия да казва:

— Пет моме 31 31 Японска сребърна монета — Б.пр. за всичко.

— Но тези са съвсем нови, господарю — възрази единият от дрипавите. — От вчера са. Взехме ги от трупа на съвсем млада жена.

Вторият купувач каза:

— Давам ви шест моме.

Избухнаха пререкания. Сано се приближи още и видя обекта на търговията — десет човешки нокътя, подредени до купчина черни коси.

Търговците бяха ета, които извозваха трупове и крадяха части от мъртъвците. Купувачите бяха слуги в публичен дом, купуващи сувенири за куртизанките. Имаше обичай куртизанките да дават на клиентите си нокти или кичури коси в знак на любов, но за да не им се налага да осакатяват собствените си ръце или да си развалят прическите, те прибягваха до услугите на ета.

Сребърните монети смениха притежателя си. Купувачите си тръгнаха. Ета забелязаха Сано и се проснаха на земята.

— Умоляваме ви, господарю, не вършехме нищо нередно!