Лора Роуланд - Иредзуми

— По-рано сокушицу Харуме имала ли е някакви симптоми на заболяване? — попита той доктор Китано.

— Вчера аз лично проведох ежемесечния й преглед, както правя с всички наложници. Харуме бе в безупречно здраве.

Макар че страхът на Сано от епидемия стихна, го обзе нарастващо безпокойство.

— Има ли други болни сред жените?

— Не съм успял да прегледам всички. Главната служителка ми каза, че са много разстроени, но чисто физически са добре.

— Ясно! — макар че това бе първото му посещение във вътрешното крило, Сано знаеше, че е пренаселено. — Жените живеят заедно, спят заедно, къпят се заедно, ядат една и съща храна и пият една и съща вода? И са в непрекъснат контакт с персонала, нали?

— Точно така, сосакан сама — отвърна лекарят.

— И въпреки това никой друг няма симптомите на покойната? — Сано размени поглед с Хирата, чието лице първо се проясни и после помръкна в униние. — Доктор Китано, смятам, че трябва да разгледаме възможността Харуме да е била отровена.

Тревожното изражение на лекаря премина в нескрит ужас.

— По-тихо, моля ви! — възкликна той, макар че Сано не бе повишавал глас. След като хвърли предпазлив поглед към коридора, той прошепна: — В днешно време наистина отровата е най-честото обяснение при случаите на внезапна и необяснима смърт… Но давате ли си сметка за опасностите от едно такова твърдение?

Сано бе наясно. Вестта за отравяне — и то в двореца! — щеше да предизвика паника и подозрителност, не по-малки, отколкото при епидемия. Прословутите вражди във вътрешното крило щяха да се развихрят и дори да преминат в насилие. Това се бе случвало в миналото. Малко преди Сано да се премести в двореца, две наложници се бяха скарали и свадата между тях се бе разразила в жестока разпра, в която победителката бе пронизала смъртоносно своята съперница с фиба. Преди единайсет години един прислужник бе удушил дворцова служителка във ваната. Не беше изключено останалата част от двореца да бъде обхваната от паника, която да засили съществуващите вражди и да предизвика фатални стълкновения между самураи и войници. Ами ако шогунът, болезнен по отношение на всякакви домогвания към властта му, възприеме убийството на своята сокушицу като посегателство над самия него? Сано си представи кървавата чистка на потенциалните виновници. В търсене на възможна конспирация, бакуфу — военното управление на Япония — щеше да разследва всички държавни служители, като се започне от съвета на старейшините и се стигне до най-низшите чиновници и слуги, а после и извън двореца — всички даймио, феодалните владетели, провинциалната аристокрация, техните васали и дори най-ниско поставените ронин. Отделни личности с политически амбиции сто на сто ще се опитат да извлекат полза от положението и да наклеветят противниците си — да фабрикуват доказателства, да разпространяват слухове, да злепоставят… И неминуемо ще се стигне до екзекуции и нова смърт!

— Нямаме доказателства, че Харуме е жертва на убийство — отбеляза доктор Китано с пребледняло лице.

Сано си даде сметка за опасенията му, че като главен дворцов лекар с познания за лекарствата доктор Китано щеше да се превърне в основен заподозрян, ако се окажеше, че жертвата е била убита с отрова. Самият Сано нямаше никакво желание да се сблъсква с щателността на бакуфу, тъй като в него имаше могъщ враг, който копнееше да го унищожи — дворцовия управител Янагисава Йошиясу. Но, от друга страна, преследването на истината и справедливостта бяха единственото, което осмисляше живота му. Затова въпреки рисковете трябваше да разбере как и защо е умряла сокушицу Харуме.

— Съгласен съм, че все още не можем да изключим напълно вероятността от заболяване — каза Сано на доктор Китано. — Затова довършете прегледа на жените, дръжте ги под карантина и ми докладвайте незабавно за всеки случай на заболяване или смърт. И моля, наредете някой да откара тялото на починалата в моргата на Едо.

— В моргата ли? — попита учудено лекарят. — Но, сосакан сама, служителите на двореца не биват отнасяни там след смъртта им; изпращаме ги в храма Зоджо за кремация. Без съмнение това ви е добре известно. А и трупът на сокушицу Харуме не може да бъде откаран, преди да се изготви подробен доклад относно обстоятелствата около смъртта й. Свещениците трябва да подготвят тялото за погребението, а приятелките й да останат на нощно бдение. Такава е обичайната процедура.

По време на тези ритуали трупът щеше да бъде подложен на различни манипулации, а уликите — унищожени.