Лора Роуланд - Якешину

Оставиха труповете на земята и командирът на огнеборците коленичи до тях. Вероятно бяха умрели още преди да пристигнат пожарникарите. Първият беше едър самурай с шкембе и сплъстени сивеещи коси, събрани на кок зад обръснатото му теме. По него имаше съвсем малко изгаряния. Затова пък другите две тела бяха напълно почернели и покрити с мехури. Якешину, обгорели до смърт. Заоблената гръд на единия труп издаваше, че жертвата е жена. Другият очевидно бе на съвсем малко дете, но косата беше напълно изгоряла, а и по тялото бяха полепнали остатъци от завивка, затова бе напълно невъзможно да се определят полът и точната възраст на детето, а още по-малко да бъде идентифицирано.

Командирът на огнеборците се изправи и се огледа — свещениците вече бяха потушили големите пламъци и сега оставаха само няколко по-малки огнища. Десетина монахини се скупчиха около положените на земята трупове и започнаха да припяват молитви. Някой подаде на командира три бели покрова. Той изрече тихо благословия за душите на починалите и после внимателно покри обгорените тела.

Свита зад един голям камък, тя наблюдаваше свещениците, които продължаваха да хвърлят вода върху къщата, докато огнеборците сечаха с брадвите си горящите части. Скоро пожарът щеше да бъде напълно потушен. Но тя не изпита облекчение, нито желание да извика към пожарникарите, които обхождаха мястото и с тревожни лица оглеждаха пораженията. В своето объркване и ужас тя бе обзета от непреодолимо желание да избяга.

Надигна се на лакти. Прилоша й, стомахът й се сви и тя се задави в мъчителен спазъм, но не повърна нищо. Запълзя, стенейки. Чувстваше тялото си невероятно тежко и тромаво, докато се влачеше по земята. Хрипове раздираха дробовете й. Не биваше никой да я намери тук. Трябваше да се махне.

Изведнъж долови уверени стъпки зад себе си. Нечии силни ръце я вдигнаха и я обърнаха. Тя се озова лице в лице с един огнеборец в кожена наметка и предпазна маска, под която се виждаха изпоцапаното му със сажди лице и зачервените му очи.

— Какво правиш тук, момиче?

Обвинението в погледа му я накара да потръпне от страх. Разплака се с глас; гърчеше се и риташе в немощни усилия да избяга, но той я държеше здраво. Опита се да заговори, но паниката бе задавила гласа й; сърцето й биеше до пръсване. Призля й. Светът взе да губи очертанията си, обгърнат от гъста мъгла. Докато потъваше в несвяст, лицето на мъжа, който я беше хванал, постепенно се стопи в мрака.

— Около къщата е била посипана газ, остатъци от нея са открити и по пътеката към градината… — Сано Ичиро съобщаваше на шогуна фактите около тазсутрешния пожар в семейния храм на Токугава, които бе научил току-що. — Огнеборците намериха керамичен съд с остатъци от газ в близкия храсталак. Аз също огледах мястото. Без съмнение пожарът е бил умишлен… — шогунът смръщи финото си аристократично лице. Сано се размърда нервно върху застлания с татами под. Палеж в семейния храм на шогуна, където се намираха гробниците на предците му, се тълкуваше като посегателство над самия шогун. По тази причина разследването бе възложено лично на сосакан 1 1 Личен следовател на шогуна за събития, обстоятелства и хора — Б.пр. Сано, издигнал се до този пост след кратка кариера като йорики, низш началник в силите на реда. — За съжаление трябва да докладвам, че има и якешину, пожарът е взел три жертви.

Самоличността на две от тях все още не е известна, но третият труп без съмнение е на оябун Ояма Джушин, началника на полицията… — Сано замълча за миг. Преди, докато все още работеше в силите на реда, Ояма често му бе създавал проблеми и се бе държал презрително с него, защото Сано бе син на ронин — самурай без господар. Днес при разпита на свещениците в храма Зоджо стана ясно, че оябун Ояма наскоро се е присъединил към една от сектите — „Черният лотос“. Запалената къща била именно на тази секта. Хирата — верният помощник и първи васал на Сано — бе установил също, че броят на членуващите в „Черният лотос“ се бе увеличил значително през последните няколко месеца и нараствал с всеки изминал ден — в момента към сектата се числели над петстотин монаси и монахини, сто и двайсет слуги и двайсет и две сирачета. Свещениците от „Черният лотос“ твърдяха, че жената и детето не са от техните последователи. Сано добросъвестно изложи всички тези факти пред шогуна и добави: — В момента „Черният лотос“ явно е изключително популярен орден. Основната му доктрина е залегнала в едноименната сутра 2 2 Свещен будистки текст в проза и мерена реч за ученията на историческия Буда — Сакиамуни. Известни са над 84 000 сутри, всяка от които осветлява различна страна от неговата мъдрост. Будистите вярват, че приемането на написаното в дадена сутра е предпоставка за постигане на нирвана — съвършения покой, и на пълно духовно просветление — бел прев. .