Игор Росоховатски - Гост

— Да, много е заплетено всичко — съгласи се лейтенантът. — Ето на, следите от обувките на Седих прекъсват — тук са го ударили. Картофите около следите са смачкани — тук е паднал. А не ви ли се струва странно, че мястото на падането е дълго не повече от метър?

Като огледаха градината, те се сбогуваха със стопаните и тръгнаха по пътеката, застлана със също такива парчета тухла като онова, което беше в чантата на лейтенанта.

— За нищо на света няма да повярвам, че Стеблев може да бъде замесен в убийство — тихо каза лейтенантът, като затваряше портичката.

Майорът го погледна и присви очи.

— Искате ли да ви кажа защо вярвате толкова много в монтьора? Просто защото имате много общи неща. И не само във външността…

Лейтенантът се изчерви, сякаш го бяха обвинили в нещо лошо.

— Нищо, не се смущавайте — продължи майорът. — Това се случва с мнозина. Намерили сте у себе си и у Стеблев еднакви черти, допълнили сте ги с други, „дадени назаем“, и в резултат сте получили солидната формула: аз не мога да извърша престъпление, значи и той не може. В логиката такава грешка се казва „нон секвитур“ — не следва. Сиреч въз основа на няколко черти не следва да се прави извод за общо сходство.

Лейтенантът се окопити. Дори присви очи точно като майора.

— Но вие сам вярвате на Стеблев — каза той.

Котлов внимателно погледна лейтенанта: не е чак толкова наивен.

Гласът му зазвуча другояче:

— Правилно. И аз засега вярвам на Стеблев. Но още повече трябва да вярваме на другия гражданин.

Юрий си мислеше:

„От хората ли съм получил твърдата си вяра в силата на логиката? В това отношение съм също като тях и може би така е закономерно. Но човешката логика се основава върху човешките знания за законите на природата, за отношенията между хората и обществата, за връзката и причинността между явленията. Това е безгранично поле, добре наторена почва за грешки…“

„Те са на верен път, но още дълго ще крачат по него. Забелязаха ли, че в кухнята на Стеблев имаше няколко празни бутилки? Как са изтълкували това? Споменава ли се в заключението на експерта по съдебна медицина, че тоя ден Седих е пил?… Май ще трябва да им подскажа как да скъсят пътя.“

„Симпатични са ми тия двама души, тия двама «бъркачи в калта». Те вечно се ровят в подобни дела, живеят в атмосфера на подозрение, готови са в обикновения човек да открият престъпника. И все пак успяват да не затънат, да не се оцапат. Това противоречи на логиката, но много неща в човешките постъпки й противоречат. И все пак… Как успяват? Ето какво трябва да разбера.“

Юрий сякаш случайно каза на майора:

— Навярно сте забелязали, че клоните на ябълката са наклонени в посока, противоположна на къщата. Тъкмо от тая страна по земята се търкаляха няколко клонки с листа.

Майорът учудено го изгледа:

— Благодаря — каза той и се обърна към лейтенанта: — Помолете експертите да определят колко дълго са били на земята тия клонки и поискайте от метеорологичната станция сведения за посоката и силата на вятъра в нощта на убийството и предната вечер.

Папката с делото за убийството на старши лейтенант Седих ставаше все по-дебела. Майор Котлов грижливо прикачи към нея още две справки. В лабораторията бяха установили, че петънцето на парчето тухла, намерено в градината на Стеблев, е човешка кръв от втора група, че космите по всяка вероятност са от косата на Седих. Метеорологичната станция събщи, че вечерта и през нощта, когато е загинал старши лейтенантът, е духал много силен вятър. Духал е в югоизточна посока и е отнесъл вика към къщата на съседа на Стеблев…

— Сега можем да нарисуваме предполагаемата картина на убийството — каза майорът на Юрий. — Седих е бил в двора на Стеблев, в градината под ябълката. Убиецът го е ударил с парчето тухла, което е взел от земята. Седих е паднал. Тогава престъпникът го намушкал с нож. После с помощта на съучастника си — следите под ябълката са на двама души — е изнесъл убития от двора. Но не го е отнесъл в полето, където вероятно трупът е нямало да бъде намерен скоро.

— Може би не е имал време — забеляза Юрий.

— Да допуснем. Но защо тогава не е хвърлил трупа в съседната градина? А го е пренесъл през двора, тъкмо при Гомозов? И преди всичко — защо старши лейтенантът е бил в градината? Какво е правил там? Защо ударът с тухлата е нанесен по тила му? Значи ли това, че старши лейтенантът е излизал от двора, без да подбира пътя си, право през градината, и камъкът е хвърлен подире му?