Игор Росоховатски - Гост

Полковникът с разбиране го погледна, а Александър Николаевич погледна него.

На всички им беше тягостно, искаше им се някак да разведрят атмосферата.

Директорът изваждаше от термостата нови стъкленици и показваше как се видоизменят колониите в тях, когато в хранителната среда се добавят различни вещества. В някои стъкленици колониите почти бяха изчезнали.

— Вече знаем от какво се страхуват — тържествено каза директорът. — Най-големи надежди възлагаме на серотонина в съчетание с остатъчния пръстен на нистовелемицина.

Полковник Тарнов попита:

— Направихте ли пълен химически анализ на културите с центрофугиране и разделяне на ядра и обвивка?

— Разбира се.

— И след анализите вашите сътрудници твърдят, че културите са различни?

— Тъкмо за това говорят резултатите от експериментите — каза директорът, като подаде на полковника парче лента с формули и тяхното разшифроване. — Ето, съдете сам…

Тарнов ги прочете, постоя мълчаливо около минута с полузатворени очи и приведени рамене. После се изправи, отново поднесе лентата към очите си и започна да я изучава. Мислеше си: „Търсят кой ще им помогне да решат онова, което сами не могат, макар че са специалисти. Не, не е тъй. Не да решат, а да сложат последната точка. Защото след всяка точка се появяват нови и я превръщат в многоточие. Оня, който им помогне сега, ще поеме върху себе си всичко — и грешките им, и отговорността…“

В същото време Александър Николаевич полугласно попита своя заместник:

— Сигурно ли е вече, че причинителят няма нищо общо с културите, които бяха в епруветките?

— Не твърдя такова нещо — смути се Михаил Дмитриевич.

— Забравихме една съществена подробност — каза полковникът, като прекъсна разговора им. — Наистина, резултатите от анализите, с които току-що се запознах, потвърждават, че щамовете са различни. Но някой от тях е могъл да послужи като изходен материал за друг. И съвсем не в лабораторията на природата. Има още едно звено, което е косвено доказателство…

Той изведнъж стана център на всеобщо напрегнато внимание.

— Трябва да разберем къде е онзи, когото търсим. И ако все пак се крие в този град, ще дадем предпочитание на втората хипотеза.

„Прав е — помисли си Александър Николаевич. — Супермозъкът ще иска сам да следи хода на опита. Така ще можем да го хванем.“

Полковникът даде допълнителни разпореждания по телефона и заедно с Александър Николаевич и Михаил Дмитриевич забърза към управлението.

В търсенето из града се включиха всички постове, оперативни групи, доброволни отреди. Мина една безсънна нощ. На сутринта доложиха на полковника, че някакъв човек, чиято външност съвпада със „словесния портрет“, бил забелязан от отрядниците на ъгъла на булевард „Пушкин“ и Чекинска улица край решетката на канала. Бил отместил решетката и с тънко въже спускал в канала някакъв предмет. Като ги забелязал, успял да избяга.

— Можем да смятаме за сигурно, че има пръст във възникването на епидемията — глухо каза Александър Николаевич и бързо погледна своя заместник.

Тарнов кимна в знак на съгласие.

Само Михаил Дмитриевич рече със страдалчески израз:

— Ама разберете, ние съдим за него като врабци за папагала. Нали не знаем нищо за намеренията му. И аз вярвам на жената…

Александър Николаевич вече не можеше да се гневи на своя помощник. Мислеше си: „Добър човек е Михаил Дмитриевич. Всичко разбира Михаил Дмитриевич. Широкомислещ, ерудиран мъж е. Благ, човечен. Всички знаят това. Също както на всички е известно, че аз съм жесток и взискателен. Властолюбец, който умее да взима твърди решения и безпощадно да ги осъществява. Безчувствен. Да, ама са нужни и такива хора. Ако сега всички са добри и благи като Михаил Дмитриевич, могат да загинат хиляди такива добри и благи…“

Той мисли за Нина, за младата си жена, не може да не мисли: „Разбира се, има глупави и стари хора. Но защо й е на младата красива жена глупав и стар мъж? При това непризнаващ компромисите? И на всичко отгоре без късмет?“

— Хубаво е да се вярва на тази жена — каза полковникът на Михаил Дмитриевич, но на Александър Николаевич му се стори, че полковникът отговаря на неговите мисли. — Мъдро е да се вярва на жената. Но какво да правим с фактите?

— Фактите първо трябва да се изтълкуват.

— Но как ще изтълкувате последното съобщение? — тихо, много тихо попита Александър Николаевич, като се обръщаше към своя заместник.

— Може да има и такова обяснение: и той като нас търси средства за борба с епидемията — каза Михаил Дмитриевич.