Игор Росоховатски - Гост

— Нали сте запознат с онова направление в науката, което се нарича еволюционно моделиране? В него наред с кибернетиците работят и бионици, неврофизиолози, геноинженери, белтъкосинтезатори, франквилистори. Това направление води началото си от мисълта, че еволюцията на природата, създала човешкия мозък, е могла да тръгне по друг път, ако човекът не беше станал „цар на природата“ и не беше преградил пътя й. Кибернетиците първи стигнаха до идеята, че трябва да се моделира не мозъкът, а самият еволюционен процес на живата материя, довел до възникването на човешкия мозък, без да се прекъсва ходът на еволюцията.

Той се изкашля, като закри с длан устата си, и продължи:

— Когато се разви генното инженерство и започна синтезирането на белтък, в работата на кибернетиците се включиха представители на други науки. Тъкмо тогава възникна идеята за създаване на супермозък — мозък с нови качества. Смяташе се, че неговото създаване и включване като централен управляващ орган на системата от изчислителни и други машини ще помогне да бъдат решени задачи, с които обикновеният човешки мозък не е в състояние да се справи.

— А хиляди мозъци? — попита полковникът, като извади кутия с ментови бонбони.

— Нито хиляди, нито милиони, нито милиарди. Има задачи, за чието решаване е нужно не количествено увеличаване на мисленето, дори и не увеличаване на мощността му, а съвсем нови качества, засега неизвестни на науката. От решаването на тези задачи зависят откриването на нови видове енергия, полетите към далечни светове, изучаването на човешкия организъм и лекуването на болестите.

Той отново се изкашля и протегна ръка към кутията с бонбони. Полковникът я побутна към него. Александър Николаевич взе един бонбон, повъртя го в пръстите си, но забрави да го сложи в устата си.

— Тъкмо такъв супермозък създавахме в лабораторията със съвсем определена цел. В близост до съзвездието Близнаци астрономите откриха така наречения „Голям звезден каньон“. Това е място, което поглъща лъчите като прословутите „черни дупки“. Но за разлика от тия „дупки“ „Големият звезден каньон“ постоянно променя очертанията и гравитационните си характеристики. Най-различни уреди не могат да зарегистрират нито една постоянна характеристика. Учените смятат, че там изчезва материята на нашата Вселена. С една дума, предполага се, че тъкмо там е гърлото, чрез което нашата Вселена е свързана с други светове…

Той продължаваше да държи с два пръста бонбона, загледан покрай полковника някъде в ъгъла на кабинета:

— Ясно е, че никакъв кораб с хора не може да се добере дотам. Автоматична станция не може да изпълни такава необикновена задача . За нейното решаване са нужни и необикновени средства. Тъкмо затова създавахме супер-мозъка, та после да го затворим в специална капсула-кораб и да го изпратим към съзвездието Близнаци. Когато супермозъка изчезна, от само себе си се натрапи най-вероятното предположение — че са го откраднали. Но сега мисля, че е станало нещо друго…

Най-после той сложи в устата си бонбона и го посмука малко, преди да премине към най-неприятната част от предположенията си:

— Мозъкът съзряваше, вече бяхме започнали да го програмираме, като, естествено, оставяхме пред него широк простор за свободна изява на волята. Вие разбирате, че като създавахме такава система и поставяхме пред нея такива задачи, не можеше да става и дума за строго програмиране. И не забелязахме… — той бързо погледна полковника — извинете, трябва да кажа — аз не забелязах, че детето… Как да се изразя по-точно?… Расте прекалено бързо. Впрочем по-добре е да кажа, възмъжава прекалено бързо!

— А прекаленото винаги е лошо? — попита полковникът, като смучеше меланхолично ментовия бонбон. Външно беше съвсем спокоен, но ръката му неволно включваше и изключваше копчето за повикване на пулта.

— Мозъкът е започнал да се самопрограмира и на известен етап се е научил да използва като изпълнителни органи роботите, които го обслужваха. Сега можем само да гадаем по какъв начин изцяло ги е подчинил — бодро каза Александър Николаевич, заблуден от външното спокойствие на Тарнов. — Възможно е дори да е открил неизвестно за нас поле и посредством него им е изпращал сигнали-заповеди…

Вратата на кабинета се открехна, през нея се подаде грижливо сресана на път глава. Бегъл поглед — и главата изчезна.

— Или е използвал захранващата го сложна апаратура…