Игор Росоховатски - Гост

Аля беше сигурна, че неговото лечение ще бъде за болния само „гола водичка“, но все пак направи, както я бе посъветвал Юрий.

А след това се питаше: защо с такова вълнение очаквам резултатите от лечението.

Резултатът беше поразително неправдоподобен…

Щом Аля отвори вратата на болничната стая, посрещнаха я три беснеещи фигури, от главата до краката омотани с чаршафи. Едната веднага се стрелна зад гърба й, за да отреже пътя към изхода. Другите започнаха дивашки танц. Въртяха се и приклякаха, извиваха се и подскачаха. Краищата на чаршафите се увиваха около тъничките им крака. Танцът бе съпроводен с войнствени викове и крясъци.

Едната от фигурите неочаквано се спря и подаде на Аля голям букет от полски цветя.

— Самичък ги набрах за вас край реката — каза малчуганът, който само допреди няколко дена едва ходеше.

Танцът на белите фигури имаше много просто обяснение. Оказа се, че е бил „танц на призраците“. Докато момчето боледувало, носели му най-различни книги, сред тях и много стари и много страшни. То помолило приятелите си от болничната стая да направят представление.

Анализите потвърдиха окончателното оздравяване. От болестта не бяха останали никакви следи, сякаш момчето никога не беше боледувало.

Вечерта в къщи Аля попита Юрий:

— Кажи ми, магьоснико, любимецо на боговете, как можа да предвидиш всичко това?

Той се засмя и разпери ръце.

— Всичко е много просто, няма тайни. Достатъчно е човек да помисли, както трябва. Нали помниш, че сме чели: „Само мисълта може за миг да обиколи цялата Вселена…“

— Съгласна съм да бъда твоя смирена последователка, фокусник такъв!

Юрий гледаше през прозореца. Там, зад мътното сълзящо стъкло, плющяха дъждовни струи и миеха паважа. По челото на Юрий се появиха някакви линии, сякаш там ей сега трябваше да се образуват бръчки. Но не се образуваха докрай. Той поклати глава.

— Трудна гатанка ми задаваш, последователко. Нали за да изпълня молбата ти, най-напред трябва сам да разбера защо мисля тъкмо така и защо само на пръв поглед изводите ми изглеждат толкова странни?

— Наистина, защо? — подзе Аля.

— Един човек смяташе, че мисля по законите на геометрията на Лобачевски. Друг смяташе, че цялата работа е в това, че оперирам с цели, неделими информационни полета…

Аля започна да подозира, че той иска да отбегне отговора, и строго попита:

— А в действителност?

Той се приближи до нея, нежно разроши нежната й пухкава коса и въздъхна.

— Трябва да се ориентирам в алгоритмите, да ги анализирам…

— Е, и какво? Мозъците ни са еднакви!

Пръстите му престанаха да рошат косата й, замряха. Тя освободи главата си и го погледна в очите. Те бяха неподвижни, изцъклени…

Слухът за необикновената лекарка-целителка се разнесе из града и при Аля се затълпиха болни. Тя изпадна в доста трудно положение. Като чу оплакванията й, Юрий неочаквано предложи:

— Защо не уредиш да постъпя на работа при вас? Ще ти помагам.

— Но ти не си лекар.

— Няма значение. Нима не си се убедила?

Тя бързо сведе очи.

— Но диплома…

— Диплома ли? — Той се опитваше да си спомни нещо. После повтори така, сякаш не знаеше значението на самата дума: — Диплома…

— О, фокусник такъв! Това съвсем не е най-добрата от шегите ти. За постъпване на работа е нужна най-обикновена диплома, каквато има всеки специалист…

— А ти имаш ли?

— Разбира се. Кой ще ме остави да лекувам болните без диплома?

— Покажи я.

Тя сви рамене.

— Не ми ли вярваш?

Мътната пелена в очите му се разтопи, те заблестяха живо и лукаво. Аля каза с облекчение:

— Шегуваш се.

— И все пак покажи я.

Тя се наведе, погледна го отблизо в лицето. Тревогата, която се бе стаила в своето потулено ъгълче, излезе оттам и се изправи в цял ръст. За да я пропъди, Аля го целуна по устните — сега те бяха неестествено корави и безжизнени.

Тя послушно извади дипломата си и я показа на Юрий. Той я отвори, внимателно я прочете и се засмя:

— Значи тебе човек може да те разиграва, както си иска! Оня, който внушава на другите, на свой ред лесно се поддава на внушение.

„Излиза, че се е преструвал? И толкова правдоподобно?“ Тя беше готова да му повярва, но тревогата не я напускаше. По някакъв начин Юрий почувства състоянието й.

— Добре, бебче, ще ти открия още една моя тайна. Недей да се перчиш, и аз имам същата диплома.

— Лекарска диплома? Имаш две дипломи — като лекар и физиолог?

— Досетлива си…

— Тук ли е дипломата, у тебе?